Не всички спазваха тази инструкция. Някои от коридорите, изобразявани на екраните, бяха празни, други бяха изпълнени с развълнувани станционисти. А това, което сега се виждаше на монитора на И-зоната, бе още по-лошо.
— Свържете ме със службата за сигурност от трето ниво на синия сектор — заповяда Джон Лукас, наблюдавайки екраните.
Началникът на службата се надвеси на таблото и даде нареждания на диспечера. Джон отиде до централния панел зад гърба на притеснения комшеф. Целият съвет бе свикан да заеме каквито може аварийни постове и да дава насоки, а не конкретни заповеди. Лукас се бе намирал най-близо, беше се затичал и стигнал този пост, преодолявайки хаоса навън. Колкото до Хейл… горещо се надяваше, че Хейл бе направил каквото му бе заръчано, че бе останал в апартамента му с Джесад. Гледаше бъркотията в центъра, сновеше от панел към панел и наблюдаваше вълнението в един или друг коридор. Комшефът правеше опити да се обади в офиса на станционния управител, но не можеше да се свърже. Опита се да прехвърли обаждането през командния интерком на станцията, но постоянно получаваше мигащо на екрана съобщение „Каналът е зает“.
Измъчен от кризисната ситуация, шефът изруга, после се извини на подчинените си.
— Какво става? — попита Джон. Изчака, докато мъжът не отговори на някакъв предишен въпрос, и после пак запита: — Какво правите?
— Съветник Лукас, претоварени сме — отвърна той със слаб глас. — Нямаме време.
— Не можете да се свържете.
— Не, сър, не мога да се свържа. Всичко е задръстено от предавания на командно ниво. Извинете ме.
— Да вървят по дяволите — рече Джон, щом началникът понечи да се обърне към контролното табло, и добави, когато мъжът го изгледа изненадано: — Включете ме на всеобщо предаване.
— Трябва ми разрешение за това — каза комшефът. Червените светлини зад гърба му започнаха да мигат и да стават все по-многобройни. — Необходимо ми е специално разрешение, съветник, каквото може да даде станционният управител.
— Действай!
Мъжът се поколеба, огледа се, сякаш можеше да получи съвет от някъде другаде. Джон го хвана за рамото и го извъртя с лице към таблото, докато все повече светлини започнаха да мигат по контролните панели.
— Побързай! — нареди му Лукас и комшефът се пресегна да включи един вътрешен канал, после заговори в един микрофон.
— Освободете първи канал за приоритетно съобщение — заповяда той и миг по-късно получи потвърждение. — Да се предава по визията и интеркома. — Главният екран на комцентъра светна, когато се включи камерата.
Джон пое дълбоко въздух и застана пред камерата. Изображението се предаваше навсякъде, не на последно място и в неговия апартамент пред очите на човек, наречен Джесад.
— Аз съм съветник Джон Лукас — обяви той пред цялата станция Пел, намесвайки се във всеки канал, бил той команден или обществен, от управлението, насочващо приближаващите се кораби, до бараките в И-зоната и от най-малката квартира до най-големия апартамент на станцията. — Искам да направя едно общо съобщение. Потвърдено бе, че намиращата се в непосредствена близост до нас флота е тази на Мазиан и тя извършва нормалните операции за влизане док. Станцията е в безопасност, но ще остане в състояние на тревога, докато кацането не завърши благополучно. Работата на комцентъра и в другите служби ще може да протече по-гладко, ако всички граждани се въздържат от използване на комуникациите, освен в случай на крайна нужда. Всяка една от секциите на станцията е обезопасена и никъде няма нито повреди, нито кризисни ситуации. Ще се регистрират обажданията и ще се следи за неспазване на това официално изискване. Всички тамдолски работни групи да се приберат веднага в жилищата си в съответните секции и да чакат по-нататъшни нареждания. Стойте встрани от доковете. Всички работници да продължат да изпълняват поставените им задачи. Ако може да разрешите проблеми, без да се обаждате в главното управление, направете го. Засега имаме единствено оперативна връзка с Флотата, но щом получим повече информация, ще я съобщим на всички. Моля останете край приемниците си. Те ще са най-бързия и най-точен източник на информация.
Лукас излезе от обсега на камерата, чиято червена предупредителна лампа изгасна. Огледа се наоколо и видя, че хаосът по контролните панели е вече доста по-малък, сякаш за момент цялата станция е била заета с нещо друго. Някои обаждания веднага светнаха отново, явно необходими и спешни, но повечето не се повториха. Джон въздъхна, като с част от съзнанието си мислеше какво ли ставаше в апартамента му или — което бе по-лошо — навън. Надяваше се, че Джесад бе останал в него и се страхуваше, че ще го открият там. Мазиан. Военно присъствие, което може да започне проверка на записите, да задава неудобни въпроси. И да го хванат, че приютява Джесад…