— Сър — обади се комшефът. Третият екран вляво светеше. На него бе Анджело Константин, сърдит и почервенял. Джон прехвърли обаждането.
— Действай по процедурите — сопна се Анджело и прекъсна. Екранът потъмня, докато Джон стоеше със скръстени ръце и се опитваше да разбере дали причината за това бе, че бе хванал Анджело без подходящ отговор, или защото бе зает.
„Нека да видим какво ще стане“ — рече си той в пристъп на омраза, която разтуптя кръвта във вените му. Нека Мазиан евакуира всички, които са готови да тръгнат. След това щеше да дойде Съюзът и той щеше да има нужда от онези, които познаваха станцията. Можеше да се постигне разбирателство. Разбирателството му с Джесад проправяше пътя за това. Сега не беше време за свенливост и скромност. Той участваше в играта и вече нямаше къде да отстъпва.
Първата стъпка бе да го видят всички, да се превърне в успокояващ глас и Джесад да наблюдава как го прави. Да стане известен, лицето му да е познато на цялата станция. Това беше предимство, което родът Константин винаги бе имал — монопол в публичната изява и красота. Анджело приличаше на жизнен патриарх, докато Джон не изглеждаше така. Липсваха му неговите обноски, граденото цял живот самочувствие за власт. Но той притежаваше способности и когато сърцето му започна да се успокоява след първоначалната уплаха от безредието навън, откри, че размириците, както и всички събития в ущърб на Константин, му дават преимущество.
Единствено Джесад… Той си спомни Маринър, който бе загинал, когато Мазиан се бе намесил в положението там. Сега ги предпазваше едно-единствено нещо — фактът, че Джесад трябваше да разчита на него и на Хейл като на собствени ръце и крака, докато все още нямаше собствена мрежа. А в момента Джесад бе добре затворен, принуден да му се доверява, защото не би рискувал да излезе в коридорите без документи. Нямаше да посмее да остане навън, когато пристигнеше Мазиан.
Пое глътка въздух, завладян от мисълта за силата, с която на практика разполагаше. Беше в най-добро положение. Джесад можеше да осигури застраховането му… Или какво значение би имало още едно изхвърлено в космическото пространство тяло, още един от труповете без документи, каквито понякога бяха изхвърляха от И-зоната? Никога по-рано не бе убивал, но от момента, когато прие присъствието на Джесад, знаеше, че бе възможно да го направи.
ГЛАВА ВТОРА
„Норвегия“: 14:00 ч
Да се вкарат в док толкова много кораби бе бавен процес. Най-напред „Пасифик“, после „Африка“, „Атлантик“, „Индия“. „Норвегия“ получи разрешение и от удобното място, което бе заела по средата на мостика, Сигни предаде заповедта си на Граф, в чиито ръце бе управлението. Кръстосвачът се насочи към дока с нетърпелива експедитивност, след като бе чакал толкова дълго; отвори шлюзовете на докерните бригади на Пел, за да закачат свързващите ръкави, докато „Австралия“ също започна операция по кацането; завърши обезопасяването си за престой, докато суперкръстосвачът „Европа“ се плъзна в своя док, пренебрегвайки настоятелната помощ, която станцията искаше да му окаже.
— Не забелязвам нищо нередно тук — рече Граф. — От управлението на дока ми казват, че всичко е спокойно. Навсякъде е пълно с хора от Службата за сигурност на станционния кмет. Няма и следа от паникьосани цивита. Явно са им забранили да излизат.
Новината бе успокояваща до известна степен. Сигни се отпусна леко, обзета от слаба надежда за разумност, поне докато Флотата си върши своята работа.
— Съобщение — обади се комофицерът. — Общо поздравление от управителя на станцията Пел до Флотата на доковете: „Добре дошли и бихте ли се появили възможно най-рано в станционния съвет?“
— „Европа“ ще отговори — измърмори Малори и миг по-късно комофицерът на флагманския кораб наистина даде отговор, като помоли за известна отсрочка.
— До всички капитани — чу тя най-накрая по аварийния канал, който следеше от часове, познатия нисък глас на Мазиан. — Явете се незабавно на закрито съвещание в заседателната зала. Оставете всички оперативни решения на лейтенантите си и елате веднага тук.
— Граф, поеми командването. — Сигни скочи от стола си. — Дей, прати ми десет души за ескорт, много спешно.