След малко вратата пак се отвори и влезе Бийзли, който мина ухилен покрай мен и седна между прозорците. Сетне влезе Дор, а след него госпожица Глен.
Дор носеше на ръце черната си котка, на дясната му буза личаха две прелестни червени драскотини, които лъщяха. Госпожица Глен носеше същите дрехи, в които я бях видял сутринта. Имаше мрачен, уморен и вял вид и мина покрай мен, сякаш изобщо не ме познава.
Дор се побра в един стол с висока облегалка зад бюрото и сложи котката пред себе си. Тя се разходи до единия ъгъл на бюрото и заблиза гърдите си забързано и делово.
— Ето ни и нас — рече Дор и се изкикоти дружелюбно. Човечето с редингота влезе с поднос с коктейли, разнесе ги и остави подноса и шейкъра върху ниска масичка до госпожица Глен. Излезе и затвори вратата плахо, сякаш се боеше да не я счупи. Всички пихме с много тържествен вид.
— Липсват само двама. Струва ми се, че имаме кворум — казах аз.
— Как да разбирам това? — попита рязко Дор и наклони глава.
— Лу Харгър е в моргата, а Каналис се крие от ченгетата. Иначе всички сме тук. Всички заинтересовани страни.
Госпожица Глен направи рязко движение, сетне изведнъж кротна и взе да чопли облегалката на стола си.
Дор отпи две глътки от коктейла си, остави чашата и скръсти нежните си ръчички върху бюрото. Изражението му беше малко зловещо.
— Парите — рече студено. — Сега вече аз ще се грижа за тях.
— Нито сега, нито друг път — казах. — Не ги донесох.
Дор се втренчи в мен и лицето му поруменя. Погледнах към Бийзли. Беше запалил цигара и пушеше с ръце в джобовете, подпрял тила си на облегалката на стола. Имаше вид на полузаспал.
— Опъваш се значи? — произнесе Дор тихо и замислено.
— Да — отсякох решително. — Докато са в мен, съм донякъде в безопасност. Ти преигра, когато ми позволи да ги докопам. Ще бъда глупак, ако не се възползвам от предимството, което ми дават.
— В безопасност ли? — Гласът на Дор отново прозвуча зловещо. Засмях се.
— Не съм обезопасен срещу инсценировка — рекох. — Но последната не мина много гладко… Не съм обезопасен срещу нова игра с патлаците. Но този път и това ще бъде по-трудно… Но съм относително спокоен, че няма да бъда застрелян в гърба, а вие да си търсите парите чрез съда.
Дор погали котката и ме погледна изпод вежди.
— Нека да изясним два по-важни въпроса — предложих аз. — Кой ще го отнесе за Лу Харгър?
— Защо си толкова сигурен, че няма да си ти? — попита злобно Дор.
— Алибито ми е излъскано до блясък. Не знаех колко го бива, докато не установих с каква точност може да бъде установено кога е умрял Лу. Сега съм чист… независимо кой предава някакъв пистолет в полицията и какво е надрънкал… А момчетата, изпратени да сложат край на алибито ми, се натъкнаха на известни затруднения.
— Така ли? — рече Дор без видимо вълнение.
— Един главорез на име Ендрюс и някакъв мексиканец, който твърди, че името му е Луис Кадена. Сигурно ги знаеш.
— Не познавам такива хора — отсече Дор.
— Тогава едва ли ще се разтревожиш, като чуеш, че Ендрюс взе че съвсем умря, а Кадена е в ръцете на полицията.
— Положително няма да се разтревожа — рече Дор. — Те са хора на Каналис. Каналис нареди да убият Харгър.
— Значи това е новото ти хрумване — рекох. — Мисля, че не струва.
Наведох се и пъхнах празната си чаша под стола. Госпожица Глен извърна глава към мен и заговори с такава сериозност, сякаш бъдещето на човечеството зависи от това дали ще повярвам на приказките й:
— Разбира се… разбира се, че Каналис нареди Лу да бъде убит… Или поне хората, които той изпрати, убиха Лу.
Кимнах любезно.
— А с каква цел? Заради парите, които не взеха? Те не биха го убили. Биха го откарали при шефа, биха откарали и двама ви. Ти уреди това убийство, а номерът с таксито целеше да заблуди мен, а не да метне момчетата на Каналис.
Тя бързо протезна ръка. Очите й блестяха. Аз продължих:
— Не съм много умен, но не очаквах чак такава евтиния. Кой, по дяволите, би очаквал? Каналис нямаше никакви мотиви да очисти Лу, освен ако това не му върне парите, измъкнати с измама. Ако, разбира се, е успял да установи толкова бързо, че е бил измамен.
Дор облизваше устни, тресеше брадички и местеше непроницаемите си очички от мен към нея. Госпожица Глен рече мрачно:
— Лу знаеше всичко. Той планира измамата заедно с крупието Пина. На Пина му трябваха пари да се измъкне, искаше да се премести в Хавана. Разбира се, Каналис щеше да научи, но не много бързо, ако не бях вдигнала врява и не упорствах. Аз съм причината да убият Лу… но не в смисъла, който влагаш ти.