Изтърсих два пръста пепел от цигарата, за която бях забравил.
— Добре — рекох мрачно. — Каналис ще го отнесе… А вие, мошеници такива, сигурно смятате, че това е всичко, което ме интересува… Къде щеше да отиде Лу, когато Каналис разбере, че са го метнали?
— Щеше да е заминал — рече апатично госпожица Глен. — Много надалеч. И аз щях да замина с него.
— Как не! — рекох. — Ти май забравяш, че знам защо убиха Лу.
Бийзли се изправи в стола си и плъзна съвсем леко дясната си ръка към лявата мишница.
— Пречи ли ти този умник, шефе?
— Не още — рече Дор. — Нека дърдори.
Поизвъртях се към Бийзли. Небето отвън беше вече тъмно, пръскачката не се въртеше. В стаята бавно се възцари униние. Дор отвори кутия от кедрово дърво, пъхна дълга кафява пура в устата си, отхапа края й със сухо щракане на фалшивите си зъби. Чу се рязкото драсване на клечка кибрит, сетне провлаченото, доста тежко пуфтене. Заговори бавно през облак дим:
— Да забравим всичко това и да се споразумеем за парите… Мани Тинън се е обесил в килията си днес следобед.
Госпожица Глен скочи изведнъж, отпуснала ръце покрай тялото си. После бавно седна отново в стола и остана неподвижна.
— Някой помогнал ли му е? — попитах. Сетне изведнъж направих рязко движение… и замръзнах.
Бийзли рязко ме стрелна с очи, но аз не гледах към него. Зад един от прозорците имаше някаква сянка — по-светла от тъмната морава и още по-тъмните дръвчета. Чу се глух, мъчителен, дрезгав звук като от кашлица, през прозореца се проточи тънка струйка белезникав дим.
Бийзли трепна, понечи да стане, сетне падна с лицето надолу и присвитата му ръка остана под него.
Каналис влезе през прозореца, мина покрай тялото на Бийзли, направи още три крачки и спря; в ръката си държеше дълъг черен малокалибрен пистолет, от чието дуло стърчеше заглушител.
— Бъдете много мирни — рече. — Добър стрелец съм… дори и с този тромав пистолет.
Лицето му беше съвсем бледо, почти прозрачно. Черните му очи гледаха мътно, без зеници.
— Нощем се чува добре през отворените прозорци — додаде монотонно.
Дор сложи двете си ръце на бюрото и затупа по него. Черната котка се свлече по корем от ръба на бюрото и се мушна под един стол. Госпожица Глен много бавно извърна глава към Каналис, сякаш това ставаше с някакъв механизъм.
— Може би имаш звънец на това бюро. Ако вратата на стаята се отвори, стрелям. Ще ми достави безкрайно удоволствие да видя как блика кръв от тлъстия ти врат.
Придвижих с няколко сантиметра пръстите на дясната си ръка по страничната облегалка на стола. Пистолетът със заглушителя се люшна към мен и аз спрях да мърдам.
— Хитро ченге си — рече. — Правилно те прецених. Но в теб има нещо, което ми харесва.
Премълчах. Каналис извърна поглед към Дор. Заговори много членоразделно:
— Твоята организация дълго време ми свиваше парите. Но това е друг въпрос. Снощи ми цункаха малко пари. Но и това е дребна работа. Търсят ме за убийството на този Харгър. Накарали са някакъв Кадена да признае, че аз съм го наел… Това вече е прекалено.
Дор се олюля леко над бюрото, натисна здраво лакти върху него, зарови лице в ръчичките си и се раздруса. Пурата му димеше на пода.
— Искам си парите обратно — рече Каналис — и искам да се оневиня… но най-вече ми се ще да кажеш нещо, та да мога да стрелям в зейналата ти уста и да видя как от нея тече кръв.
Бийзли размърда тяло на килима. Ръцете му затърсиха нещо. Дор полагаше отчаяни усилия да не гледа към него. Каналис вече беше твърде самовглъбен, за да види нещо. Придвижих пръстите си малко по облегалката на стола. Но ми оставаше още много.
— Пина разговаря с мен — рече Каналис. — Погрижих се за това. Ти си убил Харгър. Защото е бил таен свидетел срещу Мани Тинън. Окръжният прокурор е пазил тайната, пазил я е и този детектив. Но самият Харгър не я опазил. Казал на фльорцата си… а фльорцата на теб… Така убийството било подготвено по такъв начин, че мотивираното подозрение да падне върху мен. Първо върху детектива, а ако не мине, върху мен.
Настъпи тишина. Исках да кажа нещо, но не се получи. Не мислех, че друг освен Каналис ще проговори отново.
— Ти си наредил на Пина да остави Харгър и момичето да спечелят парите ми. Не е било трудно… защото не играя нечестно с ролетката.
Дор беше спрял да трепери. Вдигна вкамененото си бледо лице и го обърна към Каналис, лицето на човек пред епилептичен припадък. Бийзли се беше повдигнал на един лакът. Очите му бяха почти затворени, но той се мъчеше да вдигне пистолета в ръка.
Каналис се наклони напред и се усмихна. Пръстът му върху спусъка побеля точно в момента, в който пистолетът на Бийзли забълва оглушително.