Тя седеше на ъгъла на бюрото на Пепърдайн. Кевин спеше в детската си количка. Тя чу, че Джон се приближава към нея, вече познатият й звук на гумената капачка на патерицата, който предхождаше всяка негова стъпка.
Той се приближи зад нея, заобиколи и леко побутна количката, за да залюлее бебето. Погали бузката на Кевин. При вида на загорелите мъжки пръсти, които милваха нежната кожа на бебето, сърцето й се размекна, не само защото показваше привързаността му към Кевин, но защото означаваше, че той е победил и своя призрак.
— Знаела си, че когато съдебните власти открият фалшивата ти самоличност, ти не би получила доверие нито от тях, нито от съдебните заседатели.
— Кой би повярвал на такава заплетена история? Единственият ми избор беше да избягам и да намеря място, където да се скрия. Първо в Денвър, после… — Погледна през рамото си към него и прошепна: — С теб.
Той я дръпна, за да се изправи с лице към него. Погали с ръка късата й, неравно подстригана коса. Очите му се впиха в лицето й. Тогава с почти яростно движение я притисна и задържа към себе си.
— Можеха да те убият — каза той свирепо. — Мислех си, че ще наблюдавам как умираш.
Тя го обви с ръце и зарови лице във врата му.
— Ами ако ти беше умрял заради мен, Джон? Ако беше умрял?
Дълго време останаха притиснати един в друг. Накрая той я отстрани.
— Не се обвинявай за онова, което се случи с мен.
— Ако ти не се обвиняваш за смъртта на полицай Фардхам.
Той се намръщи.
— Много ще е трудно. Ще трябва заедно да се справим.
— Заедно?
— Мисля, че ние тримата можем да се опитаме да заживеем като семейство. Какво мислиш?
— Мисля, че ние с Кевин се нуждаем от теб. И ти се нуждаеш от нас. — Тя помилва лицето му, докосна внимателно белега, от който бе вадила конците. — Вече няма какво да печеля от лъжите, затова трябва да знаеш, че това е истината. Джон, аз те обичам.
— Аз също те обичам. — Той се покашля, за да се освободи от необичайното вълнение и каза: — Би било чудесно да знам името ти.
— Ще ти кажа името си, когато ми кажеш до каква степен си възвърнал паметта си.
Щастлива усмивка бавно озари лицето му. Той наведе главата си към нея за дълга, страстна целувка. Тя лесно би й се отдала напълно, но наведе встрани глава и го погледна.
— Е, Джон?
Все още усмихнат, той я целуна отново.