Кендъл не успя да чуе продължението на семейната разправия. Стигна до ъгъла и зави по другия коридор. Успя!
Като подпря гръб о стената, тя затвори очи, въздъхна дълбоко и бавно преброи до трийсет. Когато се увери, че не е привлякла вниманието на сестрите, тя отвори очи.
Кевин обаче се беше разбудил.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Той запуши с ръка устата й. Въпреки, че не беше необходимо. Нямаше да извика, защото бе онемяла от изненада. А и иначе не би издала звук. От нощта, когато избяга от Проспър се бе сблъскала с много по-коварни препятствия от това и дори тогава не бе крещяла.
Все пак се стресна. Той като че ли просто излезе от стената. Как бе успял да се приближи толкова близо, без да го усети?
В сегашното си състояние не представляваше особена заплаха. Той тежко се отпусна на патерици. Лицето му бе пребледняло, а устните изглеждаха съвсем безцветни. Очевидно изпитваше нетърпими болки.
Но очите му не издава никаква слабост. Те горяха срещу нея от хлътналите очни кухини. От ужас Кендъл усети сърцето си в гърлото.
В знак на отрицание, тя поклати решително глава. Опитваше се да го накара да разбере, че няма да гъкне, за да не ги издаде. И той постепенно отпусна ръката си.
Сестрата продължаваше да излива оплакванията си по телефона. Другата — до бюрото — въобще не бе повдигнала глава от романа, който я беше погълнал изцяло. Явно не бяха усетили раздвижването.
Той бе облечен като санитар. Десният крачол на панталоните му бе разцепен, за да мине гипсираният му крак. Разрезът бе толкова разнищен, като че ли го бе дърпал и късал със зъби. Изглеждаше на края на силите си, но устата му бе свита решително. Бе преодолял всичко, за да стане от леглото и да се облече.
Кендъл му даде знак да я последва до неговата стая. Той я изгледа недоверчиво, но не я спря, когато тя тръгна на пръсти по коридора. Както бе казал докторът, той се оправяше добре с патериците — подплатените им с гума върхове безшумно се залепваха по покрития с линолеум под.
Отминаха стаята, в която той бе настанен и продължиха към изхода, където коридорът свършваше. Червени печатни букви над преградната решетка предупреждаваха, че тази врата се използва само в случай на крайна необходимост и че автоматично задейства звуковата алармена система.
Кендъл посегна към решетката. С бързо и безшумно движение, почти неуловимо за човешко ухо, той вдигна дясната си патерица и я постави пред нея на нивото на гръдния й кош.
Тя се намръщи и произнесе само с устни:
— Всичко е наред. Вярвай ми!
Той отвърна също беззвучно:
— Няма да стане.
С движение на ръцете и с красноречиви мимики, тя беззвучно се мъчеше да го убеди и накрая успя да му внуши, че нищо опасно няма да се случи. Той я погледна изпитателно, но след това свали патерицата.
Кендъл натисна решетката. Тя се освободи с метално изщракване, без да включи алармената система. Наведе се напред и отвори вратата.
Ослуша се, но единственият звук, който долови, беше плющенето на поройния дъжд върху локвите между рядката трева на двора и циментираната пътека от вратата към улицата.
Кендъл придържа вратата отворена докато той изкуцука през нея. След това изчака, докато не чу изщракването на вратата, което показваше, че отново се е върнала в първоначалното си състояние. Едва тогава прошепна:
— Ще се измокриш.
— Няма да се стопя.
— Защо не почакаш тук и…
— Никога.
— Наистина ли мислиш, че ще те изоставя заключен отвън?
Той й хвърли сдържан поглед.
— Спести си това, съгласна ли си? Да вървим.
— Добре тогава, оттук.
— Знам. Морскосиният Кугър, паркиран до химическото чистене.
Той зави надолу по пътеката, като че ли недосегаем за дъжда. Кендъл здраво притисна Кевин и като провери, че връхното одеялце покрива лицето му, последва мъжа с патериците.
Когато стигнаха до Кугъра той трепереше от студ, болка и изтощение. Кендъл бързо отключи вратата на пътническото място и изтича от другата страна, за да заеме шофьорското място. При второто си пътуване до Уол-Март бе купила детско столче за кола. Нагласи Кевин в него и смени мокрото трикотажно одеялце със сухо. Устицата на бебето се раздвижи, сякаш сучеше, но то не се събуди. Имаше още два часа до следващото му хранене. Бе взела и това в предвид, когато правеше плана за бягство.
Тя се плъзна зад кормилото, закопча предпазния колан и пъхна ключа. Колата запали веднага.