Господи. Такъв човек ли беше?
Главата го заболя силно от тревожните въпроси. Затвори очи и се опита да отстрани неприятните чувства, които предизвикваха в него седящите от другата страна на колата.
ГЛАВА ШЕСТА
Правеше се, че дреме и след като поеха по шосето. Тя караше мълчаливо, без дори да го попита, когато спря отново. Докато пълнеше резервоара, той се отби до тоалетната. Този път имаше огледало и както си представяше, изглеждаше ужасно. Помисли да се обръсне, след това се отказа. Видът му не би се подобрил. И освен това не искаше да й остави време, в което да се измъкне без него.
Когато излезе от тоалетната, видя, че тя се разправя с трима тийнейджъри. Момчетата я бяха наобиколили до автомата и не й даваха да мине. Носеше сак и разхладителни напитки в кутии.
— Не е смешно, момчета — каза тя раздразнено и се опита да заобиколи най-високото от тях.
— Мисля, че е голям майтап — каза то. — Майтап, нали Джо?
— Истински майтап — отвърна Джо, като се усмихваше глупаво.
— Ние само се закачаме приятелски — каза третото.
— Хайде, кажи ни името си, русолявата?
— Не си оттук, нали, маце?
— Не — отвърна ледено Кендъл. — И изглежда трябва да съм доволна. Сега ще ме оставите ли да мина, или…
— Или какво? — попита Джо, като приближи ухиленото си лице към нея.
— Или ще ви изритам по задниците.
От четиримата, които се обърнаха, Кендъл беше най-изненаданата. Без да обръща внимание на момчетата, стоящи между тях, тя произнесе умолително:
— Не прави нищо. Моля те. Мога да се справя с тях.
— Ей — извика едно от момчетата. — Можела да се справи с нас. — То се хвана за чатала си. — Обзалагам се, че и с това може да се справи добре.
Джо и другото момче решиха, че двусмислицата на приятеля им е изключително находчива. Те избухнаха в смях.
— Тоя пък едва може да се изправи — закиска се първото, като го сочеше с ръка.
— Да. Тя ли те докара така?
— Ти да ни направиш нещо на нас? Хайде, бе!
— С кой крак ще ни риташ, куцльо? — подигра го Джо.
Смехът им внезапно секна, когато той вдигна дясната си патерица и удари Джо през краката. Колената на момчето се огънаха и то се свлече на земята. Лицата на другите две побеляха.
— Разкарайте се от пътя й — каза той спокойно.
Те се дръпнаха от Кендъл. Джо продължаваше да се търкаля по земята, виейки от болка и обгърнал с две ръце краката си. Кендъл го заобиколи и забърза към колата.
— Момчета, съветвам ви да се научите на вежливост — каза той, след което последва Кендъл в колата.
Тя бързо подкара. А той се почувства по-добре, след като разбра, че не е изцяло безполезен. Затова остана като гръмнат, когато тя го нападна.
— Беше блестящо. Наистина блестящо. Благодаря ти много. Точно от това имах нужда. Рицар на патерици да ме спасява от безобидни хлапаци. Можех да се справя. Но не — ти трябваше да се намесиш, за да не те забравят!
— Ядосана ли си?
— Да, ядосана съм. Защо се намеси? Защо не си гледаш работата?
— Когато моята жена е сексуално заплашена от трима мъже, това е моя работа. Нали? — Борческият й пламък угасна. Сега изглеждаше развълнувана и ядосана, защото бе изпуснала нервите си. — Ти не искаше сцена, нали? Защото не искаш да си спомнят за нас, ако някой дойде да разпитва. Предполагам, че е добре, че задържах това. — Той повдигна униформата на санитар, която бе свалил в тоалетната. — Няма да оставя следа.
Тя не се хвана на въдицата. Очите й бяха вперени в пътя, но тя въздъхна и отметна назад косата си.
— Извинявай. Благодаря ти, че ми се притече на помощ. По мярка ли са ти дрехите?
— Да — каза той, поглеждайки към новите си шорти и тенис фланелка. И тогава разбра — тя наистина знае размерите му.
Пътуваха по тясно шосе, врязано в гъста гора. Наводнените полета и мостовете над придошлите реки му напомняха за катастрофата.
Неговата амнезия беше най-голямото й предимство, защото така го държеше в неведение. Единственият му източник на информация беше онова, което тя пожелаеше да каже. Можеше да измисли каквото си иска, а той само да се съгласи, защото нямаше с какво да я обори. Как да открие истинската картина?
— Забравила си да ми купиш вестник — сети се той. — Пропусна ли?
— Не, но нямаше никакви вестници. Проверих на няколко места. Всичко бе продадено.
Може би точно този път казва истината, помисли си той. Павилионът на бензиностанцията също беше празен. Бе решил твърдо да провери. Надяваше се, че някое заглавие или дори малко съобщение ще подаде искра в паметта му.