Не съжаляваше, че трябва да се откажат от меден месец, защото се наслаждаваха на невероятното си щастие. Съпругът й бе всичко, за което би могла да мечтае. Свекърът бе щедър до прекаленост и не само по отношение на материалните неща. Гиб я бе приел в тяхното семейство, без дори следа от резервираност или обида. От години Мат принадлежеше единствено на него. Сега трябваше да го споделя с друг и го вършеше с благородство.
Те бъбреха за церемонията и приема, докато отпиваха от шампанското и приготвяха сандвичи с шунка. Мат беше ненаситен, но Кендъл бе все още превъзбудена, за да яде.
Тя отхапваше неохотно парченца от кората на филията си и поглеждайки през прозореца, каза:
— Искам да оформим като градина само половината от двора и да оставим дива и непроменена задната част, както е сега. Ще сложа хранилки за птици по дърветата. Ще завъдя катерички много бързо. Надявам се да имаме и миещи мечки.
— Правят мръсотии.
— Не и нашите мечки. Те ще се държат прилично, защото ще получават храна редовно и няма да им се налага да тършуват. И елени — продължи тя ентусиазирано, без да обръща внимание на възклицанието му. — Дори ще приучим елените да идват по-близо до къщата.
— Кендъл, ако завъдим елени в двора, приятелите ми начаса ще довтасат, за да ги застрелят още в първия ден на ловния сезон.
— О, не говори така! И дори не си помисляй да закачиш някоя препарирана глава, по която и да е от стените.
— Не разбирам антипатията ти към лова. Това е спорт, който ние с татко много обичаме. И не само ние.
— Добре, аз не разбирам как някой може да се стреми да убие невинно животно.
— Много си милозлива.
— Предполагам. — Тя се усмихна тъжно. — Едно лято двете с баба спасихме живота на една сърничка. Намерихме я на любимото ни място, близо до водопада. Той всъщност не е нищо повече от поточе, но когато бях много малка, ми изглеждаше страхотен. Освен това, там имаше и един отдавна забравен мемориал от Гражданската война. Когато отивахме на пикник там, а то ставаше поне веднъж седмично, винаги си играех със старото ръждясало оръдие.
Както и да е, ние попаднахме на сърничката в гората. Беше със счупен крак. Двете я пренесохме до колата и я заведохме вкъщи. Шинирахме крачето й и я хранихме, докато тя се оправи достатъчно, за да се върне в гората.
— Където е станала жертва през следващия ловен сезон.
— Мат!
— Извинявай. — Той се пресегна през масата и я погали но бузата. — Как можах да го кажа?
Тя хвана ръката му и целуна дланта, след това започна да си играе с палеца му, който захапваше леко със зъби.
— Заведи ме в леглото — прошепна тя съблазнително. Леглото беше вече готово. Вази с цветя бяха поставени върху нощните масички и тоалетките. Нямаше съмнение — лично подредени от Гиб. Но дори фактът, че свекърът й е нарушил интимността на тяхната спалня, не намали желанието на Кендъл.
Разглеждаха се един друг, помагаха си да се съблекат, смяха се, докато разкопчаваха дузините копчета но нейната рокля, едва сдържайки нетърпението си, което само засилваше желанието им. Сега тя бе доволна, че щяха да се любят за първи път.
Мат не бе спал с нея досега. Въздържане до такава степен почти заслужаваше да се запише с главни букви. На днешно време колко двойки чакат до сватбената си нощ, за да се любят? Обичай, който беше вече на изчезване.
Тя не беше девствена, нито пък той, но докато излизаха заедно, той се беше държал като джентълмен, очевидно заради кода на честта, който забраняваше да спиш с жената, която си избрал за съпруга. По този начин издигаше Кендъл на по-високо ниво от всички жени, с които е имал връзка преди това.
Това беше старомодна традиция, която вървеше ръка за ръка с двуличното изискване, на което жените са се подчинявали от векове. Но Кендъл някак си намираше въздържаността му мила, привлекателна и ужасно романтична.
Много пъти, когато си бяха казвали довиждане пред вратата на апартамента й, сексуално възбудени и незадоволени, тя беше искала той да се откаже от спазването на този принцип. Дори го беше окуражавала. Но той не пожела.
Сега, когато ръцете му се движеха по кожата й, жадно опознавайки формите на тялото й, тя помисли, че наистина изчакването на този момент има особена стойност: когато сватбените одежди лежаха в краката им, а голотата им бе нова и непривична, както и статусът им на съпруг и съпруга.
— Ти ще си точно жената, която съм търсил — промърмори той, целувайки гърдите й. — Сигурен съм.