— Хормоналните промени в първите три месеца правят жените ревливи. И да, много силно желаех Кевин.
— А аз?
Погледите им останаха втренчени един в друг за няколко секунди, след това тя кротко отмести патерицата настрана.
— Отивам да се изкъпя.
Тя изключи осветлението. Но веднага щом загаси, фаровете на някаква кола преминаха по фасадата на къщата и осветиха спалнята.
— Господи! — Кендъл се завъртя обратно и с препъване тръгна към прозореца, като се притискаше към стената. Сърцето й биеше до пръсване. Със страх наблюдаваше как колата намали и спря.
Колата застина там безмълвно, в края на пътя, със светлини насочени като прожектори към фасадата на къщата. От мъглата и дъжда тя изглеждаше като чудовище — огромно и заплашително, а моторът — като ръмжене на диво животно.
Тя чу как той се приближава на патериците.
— Не се показвай, за да не те видят — каза тя заповеднически. — Стой далеч от прозореца.
Той се смръзна на място. И двамата замряха неподвижно. Кендъл не смееше дори да диша, докато колата се измъкна на заден ход от пътя и се отдалечи. Почти щеше да припадне от облекчение. Когато се съвзе, тя с усилие придаде лекота на гласа си.
— Някой е сбъркал пътя, предполагам.
Когато се обърна, тя го видя да стои до отворената врата. Силуетът му се очертаваше на фона на светлината от коридора. Изглеждаше висок и внушителен. Когато тя мина край него, той бързо се раздвижи, запали осветлението и вдигна лицето й нагоре, за да го разгледа по-отблизо.
— Какво, по дяволите, става?
— Нищо.
— Нищо? Бледа си като призрак. Щеше да припаднеш като видя колата. Каква е причината? Кой ни преследва? Кои те преследва?
Тя извърна очи от него и прошепна:
— Просто не очаквах гости, това е.
— Лъжеш. Може да съм си загубил паметта, но не съм идиот и затова не се дръж така с мен. — Като все още държеше брадичката й, той я накара да го погледне. — Ти бягаш от нещо, нали? От кого? Някой иска ли да те нарани? Бебето ти? — Той погледна към кошарката, където Кевин спеше. — Нашето бебе?
— Никой не може нищо да ни направи, докато сме заедно — каза тя и имаше точно това предвид. По някакъв начин бе разбрала, че въпреки че той не й вярва, и въпреки необяснимата си антипатия към Кевин, той ще се бие до смърт в тяхна защита. Това намаляваше още повече възможността да го изостави някъде.
Предпочиташе да не се осланя на никого за протекция. Можеше да се справи сама. От дълго време се справяше сама. И все пак се чувстваше по-сигурна в негово присъствие, макар че като се отчете физическото му състояние, чувството за сигурност беше измамно. А да се осланя на него може да й струва скъпо, дори смъртоносно опасно.
Тя се отдалечи от него.
— Ще бъда в банята. Извикай ме, ако Кевин има нужда от мен. — Този път той не я задържа.
Тя напълни ваната до ръба и се потопи в горещата, успокояваща вода. Когато след петнайсет минути се върна при него във всекидневната, бе увита в хавлиена кърпа, която я покриваше от главата до средата на бедрата. Мократа й коса беше събрана отзад, а лицето й блестеше чисто.
Той бе застанал пред отворената врата, с гръб към нея, загледан навън в тъмнината и непрестанния дъжд. Дочул стъпките на босите й крака, той се обърна.
— Сега излязох — обясни тя без да има нужда. Когато се насочи към спалнята, той каза:
— Чакай — и закуцука през стаята, докато не се приближи плътно до нея.
Когато вдигна ръка към гърдите й Кендъл трепна. Той вдигна подигравателно веждата си, поколеба се, след това докосна мократа й кожа.
— Боли ли?
Тя не схвана въпроса му, докато не проследи погледа му и видя грозната синина, която минаваше като широка диагонална линия през гърдите й и завършваше в основата на врата.
— От предпазния колан е — обясни тя. — Не е приятно за гледане, а? Все пак е по-хубаво, отколкото бих изглеждала без предпазен колан.
Мрачна усмивка премина през лицето му.
— Ех. Тогава щеше да изглеждаш като мен.
— Не изглеждаш толкова зле. — Очите им се срещнаха и за миг те се вгледаха един в друг. След това Кендъл преглътна сухо. — Искам да кажа, че подутината на лицето ти е намаляла значително.
Той кимна разсеяно, защото вниманието му се бе насочило отново към синината през гърдите й.
— Докъде слиза надолу?
Изведнъж сякаш гърдите и коремът й пламнаха. Почувства се смутена, а като негова жена не би трябвало да е така. Като задържа погледа си върху него, тя вдигна ръце до възела между гърдите си и бавно разтвори хавлиената кърпа. Разтвори краищата и ги задържа далеч от тялото си, с което му позволяваше да я разгледа свободно.
Никога не се бе чувствала по-гола, по-изложена на показ. Очите му се движеха по нея, не само, за да проследят ясно очертаната синина, но като че ли изпиваха всеки сантиметър кожа, всеки контур и всяка извивка. Тя издържа на погледа му доколкото можа, но когато опита да се загърне с кърпата, той я спря.