— Какво е това?
Той я докосна доста по-надолу. Тя почти се задъха, защото докосването му предизвика бърза и чувствена реакция. Стомахът й се сгърчи, но тя не се отдръпна, докато той с върха на показалеца си леко проследи финия розов белег, който минаваше през женственото й окосмяване. Той проследи цялата му дължина и дори след това ръката не бързаше да се отдръпне.
— Това е белегът от цезаровото сечение — отговори тя задъхано.
— Хм. Защо трепериш?
— Защото мястото е още чувствително. Особено след катастрофата. Наистина предпазният колан беше оставил още една широка лента през скута й — от едната до другата й тазова кост. Той проследи с пръсти и тази линия.
Тя дръпна към себе си краищата на кърпата и я притисна към себе си. Той отдръпна ръката си изпод нея. Импулсът я караше да бяга, но тя си заповяда да се държи като съпруга.
— Ваната е дълбока — каза тя. — Дори без гипс на крака е трудно да се влезе и излезе от нея. Препоръчвам ти да ме оставиш аз да те измия вън от ваната.
Той размисли над предложението малко, след това рязко поклати глава.
— Благодаря, но мога сам да се справя.
— Сигурен ли си?
Той погледна надолу към тялото й, след това бързо измести погледа си.
— Да, сигурен съм. — Изтопурка покрай нея и затвори вратата на банята зад себе си.
Кендъл се облегна назад върху касата на вратата. Изтекоха няколко минути, преди да възстанови равновесието си. Изглежда това щеше да е по-трудно, отколкото си го бе представяла. Той беше твърде схватлив, а тя — твърде добър лъжец. Толкова добър, че беше започнала да вярва на собствените си лъжи. Сега единственото жизнеспособно средство за спасение се беше обърнало срещу нея и се бе превърнало в капан. Тя трябваше да се отдалечи от него.
Но преди всичко трябва да изкара нощта.
Тя откри лятна нощница в скрина на спалнята, останала там от предишно посещение. Приготви леглото му и тъкмо привършваше да потупва възглавниците, за да бухнат, когато чу вратата на банята да се отваря. Той се придвижи бавно по коридора.
Беше гол, с изключение на гащетата — боксерки, които тя му бе купила тази сутрин. Космите на гърдите му бяха мокри. Лъхаше на сапун и паста за зъби. Той се отпусна на леглото. Всяко негово движение издаваше умората му. Жестовете му говореха за мъж трийсет години по-стар. Лицето му беше с нездрав, сивкав цвят.
— Легни си — каза тя мило. — Ще сложа възглавница под крака ти.
Докато му помагаше да се настани, той въздъхна с дълбоко облекчение и затвори очи. Все още изглеждаше съсипан. Тя почти бе свикнала с наранените му и натъртени места, с хлътналите очи и изпитите бузи. Но сега белезите на страданията му бяха поразително явни и тя изпита внезапно състрадание.
Тя загаси нощната лампа, така че светлината да не блести в очите му. — Взе ли аспирин?
— Няколко.
— Надявам се да ти помогнат да спиш по-добре.
— Всичко ще е наред.
— Добре тогава. Ще се видим сутринна. Лека нощ.
Очите му изведнъж се отвориха.
— Къде отиваш?
Тя посочи към вратата.
— Ще спя на дивана във всекидневната. Може случайно да те ударя но крака през нощта
Той я изгледа продължително и изпитателно.
— Но ако искаш да поемеш риска — чу се тя да казва — разбира се, предпочитам да спя с теб.
Без по-нататъшни спорове той бързо се отдръпна в другия край на леглото. Усилието го измъчи. Дишането му стана повърхностно и учестено, а кожата — лепкава при докосването, когато тя се пъхна до него в леглото.
— Добре ли си? — запита го тя загрижено.
— Да. Уморен.
— Почини си добре. — За да му се отплати, тя се наведе над него и го целуна леко и целомъдрено но бузата. Вместо да го успокои, целувката причини почти експлозия.
— Сигурно можеш и по-добре от това. — Той бурно привлече главата й и я задържа, докато я целуваше. Тази целувка не беше нито мека, нито целомъдрена. Той смело използваше езика си — майсторски и собственически.
Сигурно съзнаваше много добре какво прави, защото въпреки че тя се боричкаше с него, по тялото й се разнесоха вълни на сладостни тръпки. Те я зашеметяваха. А и тя не беше единствената засегната. Когато спря да я целува, той задържа в ръце главата й и потъна в дълбоките й очи.
В неговия поглед тя видя вълнение, нерешителност и объркване.
— Господи — каза той меко.
Освободи я неочаквано рязко, като че ли беше твърде гореща за докосване. Той затвори очи и веднага заспа. Или може би само даваше вид?