До това позвъняване Пепърдайн никога не бе чувал за Стефансвил, Джорджия, но от този миг той стана географски център на света. Изпрати авангардна група агенти, които се обадиха по-късно, че описанието на изчезналите хора съвпада с това на жертвите от катастрофата.
Изпратени бяха още агенти, за да разпитат всеки, с когото тримата бяха влизали в контакт. Но оттук нататък разпитите не дадоха нищо.
Останките на колата бяха намерени три мили по-надолу от мястото на катастрофата. Починалата беше идентифицирана. Пепърдайн очакваше официалното постановление на съдията за причината на смъртта.
И сега Пепърдайн стоеше и ред мълчаливата група с леко разтворени и здраво стъпили на земята крака. Той не губи време да се представя.
— Кой беше дежурен през нощта, в която ги доведоха тук?
Вдигнаха се няколко ръце. Той посочи към сестрата.
— Какво се случи? Разкажете ми всичко.
Тя направи кратък, но детайлен отчет:
— Тя и детето бяха добре. Изплашени, но без сериозни наранявания. Съпругът й се нуждаеше от незабавна медицинска помощ. — Тя кимна към другите агенти. — Ние им го повторихме сто пъти.
Пепърдайн не обърна внимание на оплакването.
— Той беше ли в съзнание?
— Не.
— Каза ли нещо? Да е измърморил нещо?
— Не.
— Имаше ли оръжие?
Тя поклати отрицателно глава.
— Сигурна ли сте?
— Трябваше да разрежа дрехите, за да освободя тялото му — каза тя категорично. — Той нямаше оръжие.
— Някакъв вид документ за самоличност?
— Не. Тя ни каза по-късно, че всичко е отишло на дъното с колата.
— Тя, в смисъл…
— Мис Кендъл.
Пепърдайн погледна през рамо си към един от агентите, който кимна, сякаш искаше да каже: „Нали ви казах!“
Пепърдайн очевидно възмутен, се обърна отново към сестрата.
— Презимето й е Бърнууд. Кендъл Бърнууд. Споменавала ли е някога това име?
— Не, тя записа в медицинските формуляри Джон и Мери Кендъл — отвърна сестрата.
— Да, видях формулярите. — Друг агент извади копия и почти ги хвърли в ръцете на Пепърдайн. Той ги размаха наред събралата се група. — Тя не е оставила нито едно непопълнено квадратче, но цялата информация е лъжлива. Имена, адреси, телефонни номера, номера за социално осигуряване, всичко е грешно, всичко е измислено. На вас тук не ви ли се стори странно, че тя разполага с пари в брой, но нито един документ за самоличност?
Очите му срещнаха затворени и предпазливи погледи.
Накрая друга сестра заговори:
— Не ме интересува какво й е името, тя беше много мила. И честна, също. Можеше да си тръгне без дори да ни заплати цент. Не беше длъжна да оставя пари в стаята си, но тя остави. Оставила ги е на място, където е сигурна, че ще бъдат открити и сумата беше доста по-голяма от необходимото за покриване на сметката им. Тя е чудесна майка и беше много загрижена за загубата на паметта на съпруга си.
— Причината за тревогата й за загубата на паметта му е била, защото се е страхувала да не би да я възстанови. — Пепърдайн се обърна към доктора. — Кога ще стане това?
— Може да стане във всеки момент. Може и никога.
— Добър отговор — измърмори с отвращение специалният агент. — Има ли някаква опасност след мозъчното сътресение?
— Не, ако не се напряга, както препоръчах.
— Как е кракът му?
— Обикновено счупване. Ще се излекува напълно за два месеца.
Високомерните отговори на доктора вдигнаха кръвното налягане на Пепърдайн.
— Оставили сте човек с мозъчна рана и счупен крак да се измъкне с валсова стъпка оттук?
— Нямаше начин да разберем, че тя ще го измъкне от болницата посред нощ.
— Това нормално поведение ли е? Вашите пациенти често ли се измъкват навън, докторе? Не ви ли се стори това малко подозрително? Когато открихте, че са изчезнали следващата сутрин защо не се обадихте веднага на шерифа?
— Заместник шерифът ги бе разпитвал няколко пъти и изглеждаше напълно задоволен от тяхната версия. Не ги беше поставил под арест или нещо подобно. Какво са направили, между другото? И защо целият град гъмжи от агенти?
— Вече приключихме — отговори Пепърдайн непроницаемо. Ако медиите си пъхнат исковете в този случай, нещата може наистина да се объркат. Искаше така да сплаши тези хора, че да му подадат и най-дребните късчета информация, която имаха, но да не ги заинтригува така, че да разберат, че са в центъра на случай от национално значение, за който всеки новинарски продуцент би дал левия си ташак. Досега бе успял да държи изчезването в тайна. Колкото повече време успееше да спечели, преди то да стане обществено достояние, толкова по-добре.
— Как са напуснали града? — обърна се той към цялата зала.