Заедно със съдията Фарго, чиито възгледи, за съжаление, бяха отражение на тези на Горн, прокурорът беше опасен неприятел. За да не изглежда като ревла с комплекс за преследване, Кендъл запазваше и това мнение за себе си.
— С една дума — каза тя — беше понеделник цял ден. — Сложи ръце една в друга, подпря се на бюрото и загледа съпруга си. — Какво мога да направя за вас мистър Красив Издател на вестник?
— Като начало можеш да ме целунеш.
— Мисля, че с това ще мога да се справя. Навеждайки се един към друг през бюрото, те се целунаха. Когато се отдръпнаха, тя облиза устни.
— Благодаря, необходимо ми беше.
— От времето е — повтори Мат. — Всички са превъзбудени заради футбола.
— А когато ти си играл, дали е било толкова голямо събитие?
— Шегуваш ли се? Що се отнася до татко, за него футболът идва веднага след лова. Тренирал ме е в подаването на пасове едновременно с упражненията за боравене с ловна пушка.
Гиб бе разказвал на Кендъл десетки истории за постиженията на Мат във футбола. Когато говореше за тях, очите му светваха като на новопокръстен пред причастие. Кендъл се съмняваше дали Гиб би бил толкова разпален, ако Мат бе избрал да свири флейта в училищния оркестър.
Свекърът й презираше всичко, което не беше мъжкарско. Посещения на нещо свързано с изкуството се определяха стриктно за „дамите“ и „особняците“. Това включваше всеки мъж, който харесваше класическа музика, балет или театър. Някои от нападките срещу хомосексуалистите бяха толкова абсурдни, че Кендъл едва се сдържаше да не избухне в смях. Или потреперваше.
Понякога от ултраконсервативните му възгледи й се искаше да крещи. Баба й я беше възпитала, че хората с техните ексцентричности трябва да се толерират и уважават.
Либералните разбирания на Елви Ханкок не бяха чак толкова популярни в Шеридан, Тенеси. Независимо от това, тя бе така пропита от тях, че ги бе внушила и на своята внучка. Кендъл смяташе, че това бе една от причините, заради които бе избрала да стане обществен защитник, закрилник на онеправданите. Това и несправедливостите, които бе видяла да стават в свещените коридори на Бристол и Матърс.
— Кой беше на телефона? — запита сега Мат. — Или не можеш да говориш за това?
— Не ме питаш като вестникар?
— Разбира се.
— Едно момче е било хвана го да краде в магазин днес след обед. Обърни внимание. Презимето му е Крук.
— Най-младият? Били Джо?
— Познаваш ли го? — попита тя изненадано.
— Познавам семейството. Близнаците Хенри и Лутър са една година по-големи от мен. Между тях и Били Джо има още няколко братя и сестри. Техният старец държеше склад за отпадъци в края на града. Къде е тази купчина ръждясал метал?
Тя кимна, защото схвана за коя грозотия намекваше.
— Каза „държеше“ в минало време?
— Той умря преди две години. Мисис Крук много трудно се справя с бизнеса.
— Защо?
— Старият Крук понякога не изчакваше да поднови инвентара си с части от предоставени му стари или катастрофирали коли. Клиентите му често пъти изкупуваха обратно частите, които наскоро са им били задигнати от колите. Всеобщото мнение бе, че старецът въртеше бизнеса си като караше момчетата да крадат.
— А мисис Крук дали се опитва да работи честно?
— Може би, но се съмнявам. По-скоро й липсва умение. Не от морални устои се въздържа от по-леки печалби.
— Хъм. Значи това, което загатваш е, че Били Джо е наследник на дълъг род Крук?
— Ах, та ти си била добра комедийна актриса!
— Не съвсем. Благодаря за описанието на фамилната среда на Крук, но предполагам, че този разговор трябва да спре до тук, за да не нарушим етиката.
— Разбирам.
Никога не я караше да даде повече информация, отколкото тя желаеше да разкрие, за да спази правилата в отношенията адвокат — клиент. А тъй като той издаваше местния вестник и пишеше два пъти седмично уводните статии, тя трябваше да е крайно внимателна и да не дискутира делата си с него. Не защото не се доверяваше на почтеността му, а по-скоро за да предпази своята.
— Какво те води насам? — попита тя.
— Да ти кажа, че няма да съм вкъщи за вечеря.
— О, Мат!
Той вдигна ръце, за да отбие протестите й.
— Съжалявам, но не можах да се измъкна.
— Това е втори път за четири дни. Какво има пък сега?
— Ленард Уили ни покани с татко на лов за миещи мечки тази нощ. Има ново куче, с което много се гордее и иска да го покаже. Татко е приел и от мое име.
— Кажи му, че не можеш тази нощ, че ние си имаме планове за тази вечер.