Основната причина обаче беше, че не успя да се смеси с тях. Може би стоварваше чувството си за неуспех върху Мат, като раздуваше неимоверно нещата. Той имаше толкова много приятели, а тя — никакви. Вероятно се смущаваше, че все още не е приета в затворените социални кръгове. Отбягването я правеше ревнива и собственически настроена към Мат.
Във всеки случай, държеше се като типична, от скоро омъжена жена, която се сърди на заниманията на съпруга си извън домашното огнище.
— Надявам се, че проклетото куче няма да подгони нито една миеща се мечка.
Приемайки това като бяло знаме на примирие, каквото беше и нейното намерение, Мат я целуна леко по върха на носа.
— Няма да закъсняваме много, но не ме чакай.
— Ще те чакам. — Той отново я целуна, след това тръгна към вратата. — Внимавай с пушките и другите неща — извика тя след него.
— Винаги внимавам.
Дълго след това тя остана седнала до бюрото като мислено прехвърляше всичко, което си бяха казали. Мат беше засегнал няколко важни въпроса. По-специално, тя го бе поставила в трудно удържимата позиция да избира между баща си и нея, двама души, които обичаше и на които искаше да у годи. Това беше грешка.
Тя никога не би вкарала клин между съпруга си и неговия баща нито пък го желаеше. Вместо да се оплаква, че я изключват от заниманията си, тя трябва да си създаде интереси и да се присъедини към тях. Мат, както и Гиб, който често казваше, че иска от нея да бъде възприета изцяло от техния свят, ще бъдат очаровани.
Като стигна до това решение, тя се почувства значително по-добре. Ако сегашната ситуация не й се нравеше, неин проблем беше да я промени. Ще направи каквото е необходимо.
Защото тя не искаше просто добра женитба. Искаше безупречна.
Били Джо Крук беше висок и слаб като върлина, без видими различия между ширината на раменете, кръста и ханша. Остри кости напираха под дрехите му. Светлата му гъста коса падаше напред и за да не закрива очите му, той я отмяташе с глава толкова бързо, че движението изглеждаше като тик.
— В полицейския доклад пише, че в момента на задържането ти компактдисковете са се намирали в ризата ти.
Той подсмъркна, за да прочисти носа си и преглътна.
— Щях да си платя.
— Извън магазина?
— Отивах към колата да взема пари, когато онзи задник ме сграби отзад и започна да ме удря, като че ли съм престъпник или нещо подобно.
— Ъхъ — каза Кендъл, без да се впечатли от заявлението му за невинност. — Хващали ли са те да крадеш в магазин по-рано?
Безцветните очи я загледаха объркано. Погледът беше студен и неприятен, но Кендъл не отклони очите си. Накрая той погледна към тавана, след това към охраната до вратата, разгледа няколкото петна в стаята и едва тогава студените му очи я погледнаха отново.
— Не.
— Не ме лъжи, Били Джо — предупреди го тя. — Ако ме лъжеш, ще разбера. Няма значение колко грозна може да е истината, предпочитам да я чуя от теб, вместо от кабинета на мистър Горн. Имало ли е по-ранен протокол за арест?
— Не бях арестуван.
— Но е имало инцидент?
С престорена усмивка, той поклати глава отрицателно.
— Преди две години? В детската книжарница? — Кендъл скръсти ръце и зае поза на слушател.
— Онзи, ъ-ъ, онова маце на контролата каза, че съм се опитал да открадна книжка комикси. — Той повдигна кокалестото си рамо с безразличие. — Кучката лъжеше.
— Ти не беше взел комиксите?
— Взех ги от рафта, разбира се. Взех я само, за да отида в клозета, за да чета докато съм седнал. Кучката дигна адска суматоха и извика управителя. Той ме изгони от магазина и ми каза да не стъпвам отново там. Като че ли много ми пукаше. Нямаше да видят вече парите ми. Така им казах.
— Сигурна съм, че са страдали много.
— Ей, кучко, на чия страна си? — извика той, като рязко се наведе напред от стола си. — И как ми се падна адвокат в пола?
Кендъл скочи на крака толкова бързо, че столът й падна назад и изтрещя на пода. Полицаят, стоящ на вратата, се втурна навътре, но тя го отстрани с вдигната ръка и поклащане на глава. Той се подчини на желанието й и остана на разстояние, въпреки че изглеждаше готов да се нахвърли при необходимост върху Били Джо Крук.
Кендъл се втренчи в безочливия си клиент и снижи гласа си до заплашително съскане:
— Ако посмееш да ме наречеш така отново, ще ти натъпча зъбите в гърлото. Разбираш ли ме? И ако бях на твое място, щях да предпочета жена-адвокат. Ти си толкова отблъскващ, че едва ли жена би избрала да стои до теб в съдебната зала и да те защитава, освен ако е убедена без сянка на съмнение, че си бил обвинен несправедливо.