Остави го да размисли. Той се завъртя на стола си и загриза нокътя на показалеца си, който и без това приличаше на чуканче. При цялото му нахалство, тя успя да усети и следа на неудобство.
— Добре, добре — каза той накрая. — Няма нужда да ми натриваш носа с пликчетата си. Нищо не съм искал да кажа.
— Напротив, искаше. — Тя оправи спокойно стола си и седна. — Хич не ме е грижа какво мислиш за мен лично, мистър Крук. Плащат ми, за да те представям. Добро, или лошо, това си е моя работа. Няма значение какъв ще е изходът от процеса, аз ще получа чека си следващия петък. Разбра ли?
Разбра. Отметна назад косата си и каза унило:
— Не искам да вляза в затвора.
— Добре тогава. Хайде да поговорим за нашите възможности.
— Да се признае за виновен? Искаш да кажеш да заяви, че го е извършил? Ти си напълно откачена, лейди!
Грубостта изглежда бе фамилна черта за всички Крук. Както косите с цвят на мръсна слама и очите без пигментация, по-възрастните братя близнаци на Били Джо бяха високи и кокалести, макар и не такива върлини като него. Годините бяха позаоблили ъгловатостта. Хенри и Лутър Крук се нахвърлиха върху нея на излизане от съдебната сграда. Те също гръмогласно изразиха недоволството си, че жена трябва да представя малкия им брат. Без да обръща внимание на протестите им, тя им обясни защитата, която е препоръчала на брат им.
— Не съм се побъркала — заяви тя спокойно. — Мисля, че Били Джо трябва да се признае за виновен.
— Да се признае за виновен — каза Хенри презрително. — Страшен адвокат си. Добре, остави го. Ще намерим някой друг. Някой, който знае какво трябва да се направи.
— Чудесно. С удоволствие ще връча делото на онзи, когото ангажирате, или назначи съдът. Но моята работа е да пусна бързо това дело. Може да минат седмици, преди друг адвокат да го поеме. Бързате ли да се реши делото?
Лутър и Хенри известно време мислено предъвкваха казаното. Хенри погледна отчаяно към Лутър и каза:
— Бебето на мама в затвора — това ще я убие.
— Изслушайте ме и след това решавайте — предложи Кендъл. — Били Джо е само на шестнайсет. Непълнолетен е. Това е първото му обвинение. Можем да изключим инцидента в детската книжарница. Не е бил арестуван и официално обвинен. А дори и да е бил, това е недопустимо.
— Ъ-ъ?
Хенри сръга Лутър в ребрата.
— Млъкни и я остави да говори.
Тъй като Хенри бе очевидно по-интелигентен от двамата, което не беше чак толкова много, останалите си разсъждения тя адресира към него.
— Уверена съм, че ако Били Джо се яви пред съдията по семейни дела и признае, че е направил грешка — като е напуснал магазина с компактдисковете в себе си, преди фактически да ги е заплатил, въпреки че е имал наистина намерение — вероятно ще получи порицание и ще бъде пуснат условно.
— Какво значи това?
— Значи, че няма изобщо да лежи в затвора и няма да го изпратят в Колумбия в отдела „Разследване и психосоциална характеристика“. Това е период от четиридесет и пет дни, в които непълнолетните обвиняеми се задържат в ареста и се проучват изцяло от Департамента за съдилища за малолетни. Председателстващият съдия след това произнася присъдата си и препоръките на департамента, въз основа на тази характеристика.
— Какво означава това „условно“?
— Това, че Били-Джо не трябва да направи друга грешка в определен период от време, да речем една година. Ще бъде контролиран много строго. По време на изпитателния период най-добре ще е да стои настрана от всякакви изкушения.
— А ако не успее?
— Ако не успее, ще го приберат на топло.
Хенри разсеяно се чешеше под мишницата, докато размишляваше.
— Какво е другото решение?
— Другото решение за него е да заяви, че е невинен. Ще се яви на процес, който може да има за резултат по-строга присъда или задържане към отдела „Разследване и психосоциална характеристика“. Лично аз, в този случай мисля, че съдията ще бъде благосклонен към разкаянието от страна на подсъдимия.
Гледаха я с празни погледи, затова опита отново.
— Много по-вероятно е съдията да отсъди в полза на Били Джо, ако той каже, че съжалява за онова, което е извършил и обещае, че няма да се повтори. Трябва да кажа, че идеята за разкаяние се харесва на брат ви. Той ми се закле, че ако му се размине този път, няма да върши повече глупости. Това е. Какво решавате?
Близнаците се отдръпнаха и се консултираха помежду си шепнешком.
— Добре — каза Хенри от името на двамата, когато се приближиха отново към нея. — Ще се съгласим с това, което предлагате.