— Чудесно. Но искам да сте съвсем наясно, че като се признае за виновен, Били Джо признава и престъплението. Ще има криминално досие. И няма гаранция, че признаването за виновен ще смекчи сърцето на съдията. Това е риск, който може да се обърне срещу вас. Въпреки, че по моя преценка рискът е минимален.
Те се съгласиха като заклатиха енергично глави и казаха колко щастлива ще е мама да чуе, че нейния малък Били Джо няма да отиде в затвора.
— Разбира се, щом го освободят, тя ще го нашиба по задника, задето я е разтревожил.
Кендъл си помисли, че и мама трябва да е истинско бижу.
— Препоръчвам ви да купите на Били Джо нов костюм, преди да се яви в съда — посъветва ги тя. — И някои тоалетни принадлежности. — Тя им обясни с по-разбираеми за тях думи. — Искам да изглежда, като че ли е тръгнал да се жени.
Лутър я прекъсна:
— Като говорим за женитба, вие сте жената на Мат Бърнууд, нали?
— Точно така.
— Дъртият Мат си е взел момиче от големия град.
— Не съвсем — отвърна Кендъл, тръгнала с тях към изхода. — Аз съм израснала в източен Тенеси, в градче дори по-малко от Проспър. Казва се Шеридън.
— Държиш се съвсем не като провинциалистка — отбеляза Лутър. — Обличаш се изискано — допълни той, имайки предвид костюма й. — Чудно защо Мат се ожени за теб. Винаги съм си мислил, че той…
Отново беше сръган с лакът в корема от брат си.
— Лутър винаги плещи глупости — извини го Хенри. — Ние трябва да вървим вкъщи и да съобщим на мама добрата новина. — Той побутна брат си към една очукана кола, паркирана на около метър.
Кендъл почувства облекчение, когато ги видя да потеглят. В тяхно присъствие изпитваше усещането, че й е необходима баня.
— Продават консерви от тон, три кутии за долар.
Просякът, седнал на стъпалата, водещи към съдебната зала, беше позната гледка. Той четеше на глас последния брой на вестника на Мат. Въпреки, че бузите му бяха покрити с мръсна прошарена четина, той не беше стар. Вероятно, не по-възрастен от Мат.
— Добър вечер, Бама — каза тя, като му се усмихна.
— Добра е, адвокатке.
— Как си?
— Не се оплаквам.
Роско й бе разказал историята на този човек.
— Той просто се появи един ден, няколко месеца преди да дойдете в града. Наричат го Бама, от Алабама, разбирате ли. Той е винаги тук, всеки ден на стъпалата на съдилището и в дъжд, и в пек, и в студ, чете вестника от лист до лист. Иначе се държи приятелски. Не закача никого. Не прекалява. Опитаха се да го прогонят няколко пъти, но той се връща още на другия ден. Наистина е срамно да похабяваш живота си така, нали? — Портиерът тъжно поклати глава над нещастията, докарали Бама да живее от подаяния и да понася презрението на обществото.
Сега Кендъл извади банкнота от един долар от чантата си и я пъхна в предния горен джоб на мръсното му сако от туид.
— Купи си от тези консерви от тон, Бама.
— Много благодаря, адвокат.
— Лека нощ.
— Лека.
Дълъг ден беше. Всяка минута от него бе оставила своя знак върху нея като следа от камшик. Тя се опита да изчака Мат, както бе обещала, но и се приспа към полунощ. Накрая се предаде и отиде да си легне сама в леглото.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
— Ваша светлост!
— Тишина! — Съдията Х. В. Фарго заудря с чукчето. — Ако адвокатът не може да контролира избухванията на своя клиент и присъстващите в залата от негова страна, ще й предявя иск за неуважение на съда.
— Ваша светлост, мога ли да кажа — извика Кендъл от масата на защитата, където се опитваше да обуздае Били Джо Крук, който като чу присъдата на съдията, започна високо да псува.
— Вашият клиент се призна за виновен и аз издадох заповед да бъде изпратен в Колумбия в отдела „Разследване и психосоциална характеристика“. Какво е следващото дело?
— Извинете избухването на клиента ми, ваша светлост. Но при тези обстоятелства струва ми се, че избухването му е оправдано.
Фарго се наведе напред и се усмихна, но изражението му си оставаше злобно.
— О?
— Да, Ваша светлост.
— Ваша светлост, задник такъв — каза Били Джо. — Шибан простак си ти, съдия. И тя е същата. И всички в проклетия ви съд.
Кендъл така стисна ръката му, че той изохка.
— Седни долу и затвори мръсната си уста. Остави аз да говоря.
— Защо ще ходя? — попита той, изтръгвайки ръката си. — Направих каквото ми каза и заради това трябва да отида в затвора. Също като затвор, все пак. Някакви си да ме оценяват!
Косата му, зализана назад с гел заради явяването в съда, започваше да се отпуща. Отхвърляше глава, за да не пада върху очите му. Погледна Кендъл, която също го гледаше. Първи отстъпи Били Джо.