— Лъжкиня. — Той се тръшна отново на стола си. — Ще избягам от шибаното място, това е. Ще видиш, че ще го направя.
Зад парапета Хенри и Лутър ръмжаха като настървени бесни кучета. Мисис Крук мърмореше клетви. Кендъл се чувстваше като в кошмарен сън.
С крайчеца на окото си забеляза, че прокурорът Дабни Горн й се хили от масата на обвинението. Той се наслаждаваше не само на поражението й, но и на неспособността й да контролира клиента си.
След като процесът беше толкова незначителен, защо Горн не го беше предоставил на някой от асистентите си? Той рядко се появяваше в съдебната зала. Издаваше само укази от кабинета си и след това прекарваше по-голяма част от всеки работен ден в кафенето срещу съдилището. Пиеше леден чай и бърбореше с всеки, който влезеше вътре.
Кендъл се обърна отново към съдията и почувства, че всички очи в залата са насочени към нея, включително и тези на Мат. Беше минал оттам, за да я поздрави. Искаше й се да не беше го нравил.
— Ваша светлост, да се нареди експертиза от „Разследване и психо-социална характеристика“ в този случай е смешно. Стойността на взетите предмети е под сто долара. На какво основание…
— На основание, че вашият клиент е крадец, мадам. Той го призна. Ако желаете, мога да помоля съдебния протоколчик да прочете отново тази част от процеса.
— Благодаря, Ваша светлост, не е необходимо. Знам, че моят клиент се призна за виновен. Мистър Крук призна, че е направил грешка въпреки, че ние не приемаме, че мотивацията за тази грешка е кражбата, както ни внушава съдът. Това е първата простъпка на моя клиент.
— Първата протоколирана простъпка — каза Фарго подигравателно.
— Но това би трябвало да е единственото, което се взема предвид — отвърна на подигравката му Кендъл. — Или да приемем, че този съд е с предубеждение към клиента ми?
Фарго почервеня.
— За този съд нямате право да предполагате нищо. — Той удари с чукчето заплашително. — Вървите по опасно тънък лед, адвокат. Това ли е всичко?
— Не, не е. За протокола: искам да изразя колко нечестно и несправедливо бе това решение. Били Джо Крук показа разкаяние за действието си и тъй като това е било първото му престъпно деяние, мисля, че един изпитателен период би бил много повече в тон с възприетите стандарти.
— Добре, аз се опитвам да подобря възприетите стандарти. Вашият клиент се праща в ареста на Департамента за младежки съдилища. Наказанието ще бъде съобразено с техния доклад. — Той удари с чукчето. — Делото е приключено.
Когато съдебните пристави се приближиха към Били Джо, за да му сложат белезници, той се разбуйства и те се принудиха да го усмиряват. Това бе достатъчно, за да окуражи братята му. И двамата скочиха през преградата.
Кендъл се изправи насреща им с надеждата да ги успокои и да даде на приставите достатъчно време да затворят белезниците на китките на Били Джо.
— Лутър, Хенри, така не му помагате!
Но те не слушаха. Единият я бутна настрана. Тя загуби равновесие и падна. Когато се изправи, видя как измъкват през страничната врата Били Джо, който продължаваше да рита и да крещи. Лутър и Хенри тичаха след него.
Изведнъж някой изтича бързо покрай Кендъл. Беше Мат. Той настигна близнаците преди те да се доберат до вратата. Грабна Лутър отзад и го хвърли към стената. Когато Хенри се втурна да защити брат си, Мат зае нападателна позиция. Изражението му бе толкова страховито, че кръвожадността на Хенри угасна на мига.
— Момчета, чухте решението на съдията — каза Мат. — Делото приключи. Били Джо е на път за затвора.
— Благодарение на нея. — Лутър хвърли убийствен поглед към Кендъл. — Нашата разправия не е с теб, Мат. С жена ти. Тя подреди нашето братче в затвора.
— Вашето братче само се е подредило в затвора, щом е крало компактдискове. Но да оставим това настрана. Ако някога докоснеш жена ми отново, ще ти прережа гърлото.
— Мат, моля те. — Кендъл скочи към тях.
Разправията бе привлякла тълпа. По вратите се бяха струпали чиновници, наизлезли от канцелариите си, за да видят за какво се вдига тази олелия. Този момент беше унизителен за Кендъл. Ако се разнесе слухът, че съпругът й се е притекъл на помощ, това ще навреди на доверието и уважението, което си бе спечелила толкова трудно. Противниците й щяха да получат подкрепа за твърденията си, че жена не може да се справя с такава трудна професия.
Тя докосна ръката на Мат и го погледна умолително.
— Това е мой периметър. Аз ще водя собствената си битка. — Разбра, че казаното не му харесва и че се готви да й противоречи. — Трябва да се погрижа за това сама. Мат. Моля те.
Той хвърли към братята Крук предупредителен поглед и след това се отдръпна.