Кендъл се приближи към тях.
— Спомняте си, аз ви предупредих, че съществуват рискове, ако се признае за виновен. — Тя поклати глава, изпълнена с разкаяние. — Повярвайте ми, шокирана съм толкова, колкото и вие.
— Как ли пък не.
Кендъл се обърна при звука на новия глас — деликатен и мек, като кремък.
За разлика от слабичкото си потомство, мисис Крук беше едра жена, макар че тялото й бе повече мускулесто, отколкото тлъсто. Тя носеше безформена, лошо стояща памучна щампирана рокля и велурени нощни чехли на дебелите си, подути крака. Тежкият живот бе издълбал дълбоки бразди по лицето й. От стиснатите тънки устни тръгваха десетки бръчици.
— Много съжалявам, мисис Крук — каза Кендъл. — Не стана както очаквах.
— Заради вас осъдиха моето момче.
— Само временно. Били Джо няма сериозни провинения досега. Препоръките и характеристиката, които ще се изготвят, сигурно ще са за условен период. И въпреки, че съдията не е длъжен да се съобразява с препоръките, сигурна съм, че ще го направи.
— Колкото беше сигурна днес! — попита тя презрително. Очите й се свиха злобно. — Истински ще съжалявате, че сте се срещнала с нас.
Погледна зад рамото на Кендъл и направи знак на синовете си. Те послушно застанаха от двете й страни, след това тримата мълчаливо се насочиха по централния коридор към изхода. Зяпачите отстъпиха, за да им сторят път.
Кендъл ги гледаше да се отдалечават със свито сърце, защото знаеше, че тази сутрин си е създала врагове. Хора като семейство Крук рядко забравяха обидите.
И те наистина не забравиха.
Двайсет минути след времето за затваряне в магазина на Бърнууд за спортни стоки влезе Дабни Горн. Гиб едва забележимо кимна за поздрав и продължи да говори с рибаря, на когото продаваше стръв.
След като приключи с продажбата, Гиб придружи клиента навън, заключи вратата след него и постави надписа „Затворено“ на прозореца. Започна да гаси осветлението в магазина и тръгна към задната стаичка, където вече се бе разположил неговия посетител.
Прокурорът прелистваше каталог за огнестрелно оръжие и плюеше сдъвкания тютюн в голям тенекиен бидон, поставен в стаичката за тази цел.
— Голям бъбривец. Доста време ти опява, нали?
— Заслужаваше си. Направи голяма сметка. — Гиб се настани в удобното поизносено кресло срещу изтегналия се на другото Горн. Той свали капачката на бутилка газирана вода. — Ще пийнеш ли?
— Вече си налях една, благодаря. — Горн се оригна, плю отново, след това се примъкна по-напред и бавно потърка длани. — Гиб, чу ли какво стана в съда днес след обед?
— Мат ми се обади много разтревожен. И съвсем правилно, ако е вярно, че снаха ми се е спречкала с всички, заради малкия Крук.
Прокурорът описа случая на Гиб дума по дума и загрижено каза:
— Знам, че сега тя е член на семейството ти, но не от толкова отдавна. А от друга страна, ти и аз се знаем много отдавна.
Мъжете мълчаливо признаха особената връзка, която съществуваше между тях. Тя бе по-силна от кръвните връзки и по-продължителна от самия живот.
— Какво мислиш, Дабни? Знаеш, че можеш да говориш свободно.
— Това момиче ме тревожи — каза той.
Тя тревожеше и Гиб, но той не искаше да го признае, преди да чуе какво ще му каже Горн. Умният водач знае, че е най-добре да запазиш мнението за себе си и да изслушаш другите. Да не разкриваш мислите си, докато не разбереш мнението на хората около себе си.
— С какво, Дабни?
— Смяташ ли, че тя изобщо ще стане една от нас, Гиб? Наистина, една от нас? — Той се размърда, седна още по-напред в креслото, като че ли да подсили конфиденциалността на думите си.
— Проспър се нуждаеше от обществен защитник, който би… споделял нашите възгледи, така да се каже — продължи Горн. — Ние всички си представяхме, че нищожество като нея би било лесна задача. След онази случка в Тенеси, не сме очаквали от нея да има морално съзнание. Нали си спомняш, че това бе главната причина да я назначим.
Той изплю още едно топче в бидона и избърса устата си с опакото на ръката.
— Тя е по-упорита, отколкото сме очаквали и много по-предана на убежденията си. И също така много по-добросъвестна, отколкото ни изнася. Противопоставя се за всичко постоянно, което не ни харесва. Доста хора вече започват да мислят, че сме направили грешка.
Стриктното придържане на Кендъл към висшите морални принципи, също бяха изненадали Гиб. Както и решителността й. Беше си представял момичето много по-отстъпчиво и далеч не така прямо. Но беше убеден, че след време ще се оправи. Просто щеше да отнеме повече време, отколкото предполагаха. Точно това каза на Горн.