— Ами ако не е толкова безмилостна? — попита Гиб. — Ако няма никаква конкуренция? Ако аз те уредя с твой собствен офис? Ще плащам сметките, докато нещата потръгнат.
Това не беше очаквала и за момент не можа да отговори от учудване. Ясно й бе, че трябва деликатно и дипломатично да отклони предложението. Когато се съвзе, тя каза:
— Това е много щедро предложение, Гиб. Благодаря ти. Но няма да съм в състояние да ти се изплатя никога. Никога няма да имам достатъчно клиенти, за да се издържам.
— Имам пълно доверие във възможностите ти.
— На мен самата не ми липсва увереност. Но не съм толкова сигурна в жителите на града. Не би оценил поведението на местните хора като напредничаво, нали? — попита тя с мрачна усмивка. — Семейство Крук не биха ме взели да защитавам Били Джо, ако имаха друг избор. Кой тук наоколо би взел една жена и би й поверил правните си проблеми?
— Не си длъжна да си създадеш голяма клиентела — помъчи се да я убеди Гиб.
За първи път тази вечер Мат прояви някакво оживление.
— Точно така, скъпа. Можем да насочим някои клиенти към теб.
— Не искам, Мат. Ще стана за смях. Представяш ли си: снахата на Гиб и жена на Мат, всяка сутрин се маскира и си играе на адвокат. — Тя решително поклати глава. — Благодаря, но не.
— Решението си е твое, разбира се — каза Гиб с разочарована въздишка. — Мисля, че си похабяваш таланта в обществения сектор.
Той нямаше представа колко оскърбително й прозвуча забележката му.
— Похабявам? Не мисля така. Виждаш ли, предимствата на мъжете и конкурентният дух в Бристол и Матърс бяха само част от причините, заради които толкова силно исках да напусна. Досега не съм споделяла с никого, освен с Рики Сю и баба, но ще ти ги кажа, защото може би ще ти помогне да разбереш защо насочих кариерата си в такава посока.
Тя се изправи и закрачи из стаята, докато говореше.
— Една жена дойде в офисите на Бристол и Матърс и потърси помощта ми. Беше болна от СПИН. Съпругът й я беше заразил с вируса и след това напуснал нея и трите им деца. Здравословното й състояние се влошило. Когато не можела да работи повече, за да издържа себе си и децата, щата поел попечителството над тях и ги настанил в сиропиталища.
— Шест месеца тя правила многобройни постъпки да ги види, но постоянните й молби били отхвърляни. В отчаянието си стига до там, че влязла в щатска канцелария с пистолет и заявила, че ще я пуснат при децата й, или иначе… Арестували я. Пистолетът дори не бил зареден, но това било подробност.
— Платила гаранция и я освободили. Недоволна от назначения по делото й адвокат, тя бе дошла при мен. Бях привлечена веднага от нейния случай. Да, тя бе извършила престъпление, но смекчаващите вината обстоятелства бяха достатъчно силни. Според мен законът и правосъдието бяха в конфликт в този казус. Една жена, която просто искаше да види децата си, преди да умре. Аз се съгласих да я представлявам.
Тя пое дълбоко дъх, за да потисне яростта, която я обхващаше всеки път, когато си помислеше как я бяха извикали в конферентната зала на партньорите.
— Бяха ужасени. Жената била арестувана на местопрестъплението! Каква възможна надежда имаше да се спечели оправдателна присъда? И фирмата наистина ли иска да се забърква с болен от СПИН? Косвеният отговор бе решително „не“.
— По-нататък — и това беше действително решаващият фактор — се намесваха и финансовите интереси. Жената имаше ограничени възможности, а часовата тарифа на фирмата бе твърде висока. Как биха печелили Бристол и Матърс, ако поемаха доброволно процеси само от милосърдие? Ако фирмата се заемеше с едно, щеше да се разчуе и съдружниците биха били обсадени от хора без средства. Накратко, нареди ми се да изоставя случая.
— Ако слушах разума си, би трябвало да напусна веднага. Но аз се нуждаех от работата, а Бристол и Матърс бяха най-уважаваната фирма в Шеридан. Така че останах, докато чух за работата в Южна Каролина. Мислех, че тук бих могла да работя, да служа на правосъдието, без да се грижа каква печалба ще донеса на фирмата. Уважавам закона. И се придържам към овехтялото и старомодно убеждение, че този закон е създаден за Хората, а не за адвокатите.
— Между другото, жената почина преди делото й да бъде гледано. Тя умря без да види за последен път децата си. Всеки път, когато губя дело, аз го преживявам. А тогава имах чувството, че аз съм я изоставила.
След настъпилата тишина Гиб каза меко:
— Вълнуваща история, Кендъл. Но ти не трябва да мислиш, че си се провалила, само защото Х.В. е изпратил Били Джо в Колумбия.
— При тези обстоятелства това не беше необходимо. Неговото престъпление не даваше основание за това.