— Добре, но аз съм един най-обикновен продавач на спортни стоки. Не бих могъл да зная как Х.В. е стигнал до това решение — каза Гиб. — И той е човек като всички нас. Естествено, ти си разстроена, но неговото определение не е слаба оценка за твоите способности. Ти се справи блестящо. А това е всичко, което хората очакват от теб.
Тя изпитваше необходимост да чуе това. Усмихна му се развълнувано.
— Благодаря за подкрепата, Гиб.
— Татко е наистина невероятен, когато поставя нещата в перспектива. Той винаги е нрав.
Кендъл тръгна към Мат и постави ръце на раменете му.
— Имам нужда от приятел. Още ли сме приятели?
Той извърна назад глава.
— Как мислиш?
Тя се наведе и го целуна по челото.
— Благодаря ти, че ми се притече на помощ. Видях те в светлина, в каквато никога не бях подозирала, че мога да те видя. Съжалявам, че те оставих с впечатлението, че не ценя героичния ти жест.
— Извинена си. — Те се целунаха, а след това той притисна ръцете й към гърдите си и ги задържа. — Татко, дали да не й кажем за изненадата, която сме й приготвили за този уикенд?
— Изненада? — Думата й донесе известно облекчение. Изминалият ден беше ужасен. Утрешният нямаше да е много по-добър, защото новината за поражението щеше да се е разнесла. Всички щяха да говорят за това. Бама, просякът, вече беше чул всичко, когато следобеда излизаше от сградата на съда.
— Лошо, адвокате, — каза й той. — Следващият път ще спечелиш. — Окуражително вдигнатият му нагоре палец не можа да повдигне духа й. Пък и мизерният му вид и пълната липса за нова перспектива за него я депресира допълнително.
Дълбоко в себе си бе убедена, че е показала всичко, на което е способна. И въпреки това никога не се примиряваше с пораженията. Загубването на процес винаги я караше да се чувства така, сякаш е излъгала очакванията на онези, които й бяха гласували доверие — клиентите, техните семейства, баба й, дори починалите й родители.
Днешното поражение беше още по-горчиво, но то бе вече зад гърба й. Ще запомни казуса Крук като урок и ще очаква следващия. Ще се старае още повече. Струва си да се работи. И тя бе уверена в успеха.
Тези мисли й вдъхнаха смелост и настроението й започна да се подобрява. Уикенд с развлечения — звучеше чудесно.
— Какво сте измислили двамата? — попита тя.
— Мат ми каза, че го преследваш с настоявания да дойдеш с нас на една от екскурзиите ни.
— Не бих употребила думата преследва — произнесе тя сдържано.
— Какво ще кажеш за „тормозя, дотягам, измъчвам“?
Тя игриво блъсна Мат в стомаха, а той изохка артистично.
Доволен, че семейната хармония е възстановена, Гиб им се усмихна снизходително.
— Искаш ли да чуеш, или не?
Кендъл веднага доби сериозно изражение.
— Искам да чуя.
— Тази събота ще има пълнолуние.
Тя си представи вечеря на свещи в уютна хижа в планините, или гребна лодка на лунна светлина в езерото.
— Пълнолунието през ноември може да означава само едно нещо — каза Мат, от което очакванията й още повече нараснаха.
— Какво? — попита тя почти задъхано.
— Ще колим прасетата.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
От нетърпение за предстоящото събитие Гиб пристигна преди изгрев слънце. Кендъл изскочи на мразовития сутрешен въздух. Дъхът им правеше облачета пара докато се качиха в кабината на пикапа на Гиб. Треперещата Кендъл мушна облечените си в ръкавици ръце в ръкавите на палтото, опитвайки се да ги стопли.
Мат я притисна към себе си.
— Студено?
— Малко. Но ще се стопля. — Молила се беше да участва. Сега не трябваше да хленчи.
— Преди да стегне зимата, щом почне да застудява, се заемаме с прасетата — обясни й Гиб, докато насочваше колата надолу по алеята. — Иначе месото ще се развали.
— Логично е.
— Традиция! Угояваме ги цяло лято с царевица.
— Вие?
— Не самите ние — обясни Мат. — Фермерът, който ги отглежда за нас в стопанството си.
— Разбирам.
— Шунката, която ядохме на сватбата е от едно от нашите прасета — обяви Мат гордо.
— Не разбрах, че съм яла семеен приятел — усмихна се тя отвратено.
Двамата с Гиб се разсмяха. Мат каза:
— Да не мислиш, че месото се произвежда в чистите вакуумизирани пакети, в които го купуваш в магазина?
— Предпочитам да не мисля по този начин.
— Сигурна ли си, че не си като онези госпожици от големите градове?
Думите му й припомниха казаното за нея от братята Крук и също така, че днес бе планирано прехвърлянето на Били Джо в Колумбия. Сега той бе вече нагъл смутител на реда с доста трески за дялане. Освен това бе заявил ясно, че ще се съпротивлява на анализите. Тя се страхуваше, че резултатите от „Разследване и психо-социална характеристика“ ще бъдат в негов ущърб. Обхвана я лошо предчувствие.