— Никога до сега не съм припадала!
Тя, разбира се, не извика, но не можеше да прикрие вълнението си от Мат. Той се наведе към нея и прошепна:
— Успокой се, Кендъл.
— Не мога. Всички знаят за случката вчера сутринта.
За свой срам тя бе дошла в съзнание в леглото на пикапа на Гиб, сред тълпа хора, наведени над нея, които я потупваха по бузите, разтриваха ръцете й и коментираха нейната деликатност.
— Изпадаш в параноя — каза Мат. — А дори и да се е разчуло, че си припаднала, какво от това?
— Чувствам се неловко!
— Няма основания да се чувстваш така. Една типично женска реакция спрямо такава натуралистична сцена. Между другото, ти ми даде шанс да възстановя имиджа си. Проявих се като герой-спасител, защото те занесох на ръце до колата и се погрижих за теб. — Той се усмихна. — Много си мила, когато си безпомощна.
Тя би могла да поспори, че мила и безпомощна не са думи, вдъхващи доверие към обществен защитник, но не й се искаше да разваля красотата на мига. Влюбеното му изражение й напомни деня на сватбата им и я стопли. Тя промъкна ръката си в неговата, когато ги помолиха да станат за молитвата.
След като преминаха през пеенето на химните, съобщенията и събирането на пожертвуванията, енориашите седнаха, за да изслушат проповедта. Кендъл се бе опитала да измоли да не присъства тази сутрин и то не само заради вчерашния си позор. Бърнууд бяха членове на тази независима протестантска църква от години, но тя смяташе никога повече да не я посещава. Пасторът изобщо не й харесваше.
Брат Боб Уайтакър бе доста приятен на вид джентълмен, любезен и грижовен пастор за голямото паство, но докато застанеше зад амвона. Там той се превръщаше в гръмогласен, яростен проповедник, който огласява наказанията в ада и чистилището. Но не това дразнеше Кендъл най-много. Телевизионните евангелисти отдавна бяха приучили аудиторията да изслушва страстните им предупреждения срещу греха.
Дразнеше я постоянно повтаряното предупреждение на пастора за страшния съд. Той цитираше толкова често „око за око“, че тя се питаше дали това не бе единственият цитат от Библията, който той си спомняше. Споменаваше съвсем рядко за милосърдие и благоприличие, отмъщението и отплатата бяха непрестанно на езика му. Създаваше образа на един кръвожаден отмъстителен Бог, а не на създателя на любовта и опрощението.
Въпреки, че бе тук по настояване на Мат, тя не си налагаше да го слуша. И сега, когато Брат Боб пое филипиките си срещу прегрешенията, тя го изключи от вниманието си и се замисли над други въпроси.
Мислено се зае да планира идващата седмица, когато случайно улови погледа на една жена, седяща от другата страна на пътеката, един ред по-назад. Тя наистина изглеждаше потресаващо. Кендъл предположи, че мъжът, седнал до нея, е съпругът й, но той — както всъщност и всички останали — бледнееха в сравнение с нея.
Не беше красива в традиционния смисъл, но наистина приковаваше погледите. Кестенявата й коса, вдигната високо на главата, падаше на вълни върху раменете й. Очите, носът и устата бяха големи, но хармонично оформяха предизвикателното и някак мрачно лице.
Освен фрапиращият външен вид, вниманието на Кендъл бе привлечено и от недружелюбния поглед, с който жената я фиксираше. За да може да я разгледа, Кендъл трябваше да обърне главата си в доста неудобно положение. Като че ли не беше погледнала случайно към жената. Чувстваше се едва ли не привлечена от магнетичната сила на изпълнения й със злоба поглед.
Мат я побутна с лакът.
— Къде си се загледала?
Тя бързо извърна глава.
— А, нищо.
Той хвана ръката й и я задържа до края на службата. Кендъл искаше да се обърне назад и да види дали жената продължава да я гледа, но по непонятна причина се страхуваше да го направи.
При придвижването си по пътеката към изхода, след благословията, Кендъл я забеляза отново сред тълпата.
— Мат, коя е тази жена? — Кендъл кимна по посока на жената. — Онази в зелената рокля.
Преди да успее да отговори, някой привлече вниманието му.
— Хей, Мат. — Суперинтендантът на училищата си проправяше път към тях и се ръкува с Мат. Поглеждайки към Кендъл, той й намигна съучастнически. — Всички ли закусвахте шунка тази сутрин? — Той хрипкаво се изсмя. — Защо не дойдете на вечеря някой ден през тази седмица? Ще приготвим с жена ми свински ребра на барбекю.
Мат и Гиб я бяха предупредили, че безмилостно ще й се подиграват, и то с години, заради припадъка, докато колеха прасетата. Тук местните не се отличаваха с особена деликатност и помнеха дълго.