— Много добре се разбирахме.
— Карали ли сме се за бебето? Имам някакви мимолетни проблясъци, че сме спорили над въпроса да имаме ли деца.
Отговорът на Кендъл беше съвсем естествен.
— Наистина ли? — попита тя изненадано.
— Исках ли бебето?
— Разбира се.
Той изглеждаше объркан, затруднен и потърка челото си.
— Не мисля така.
— Ужасно е да говориш така!
— Аз съм неприятно честен. Което не се отнася за един от двамата тук.
Той мълчаливо я приканваше за обяснение, но в самозащита Кендъл се бе затворила в себе си.
— За пари ли сме се карали? — попита той.
— Не.
— Секс?
Тя погледна встрани и поклати глава.
— Секс — повтори той, вадейки заключение от нейната реакция.
— В това отношение всичко бе в ред.
— Тогава ела тук.
— За какво?
— Ела тук. — Повторената два пъти заповед беше мека, но не по-малко властна.
Ако откажеше, той можеше да сбърка упоритостта й със страх. И дори ако това беше отчасти вярно, тя не искаше да го остави да разбере, че се страхува от него. Така че тя заобиколи масата и се изправи срещу него.
— Това тест ли е?
— Един вид — отвърна той.
Обгърна гърдата й и възбудено я притисна. Тя изохка.
— Провали се.
Беше почти толкова трудно да се владее, както беше миналата нощ, когато той я бе докоснал, но тя знаеше, че трябва да изтърпи, защото иначе излага на опасност доверието му.
— Мина доста време, това е.
— Колко време? — Той леко погали върха на гърдата й с длан.
— Откакто се роди Кевин.
— Тогава не е чудно.
— Какво не е чудно?
Той се приближи по-близо и когато тялото му се притисна към нейното, смисълът на казаното стана очевиден.
Той наведе глава и докосна устните й със своите. От това тя се разтрепери цялата. След това я целуна сериозно с живи, сладостно разтворени устни. Езикът му се вплете в нейния.
— Не мога — каза задъхано тя и го отблъсна.
— Защо не? — Устните му се спуснаха надолу по шията й.
— Не съм в състояние.
— В състояние?
— Кърмя. — Тя отстрани ръцете му и отстъпи няколко крачки назад. Несъзнателно докосна влажните си пулсиращи устни, врата. — При сегашните обстоятелства, мисля че не можем… да правим нищо.
— Как така?
— Неудобно се чувствам.
— Защо?
— Защото загубата на твоята памет ни направи практически непознати.
— Ти твърдиш, че сме женени.
— Да.
— Имаме дете.
— Да.
— Но сме практически непознати? Обясни ми, Кендъл. И докато вършиш това… — Той посегна зад гърба си и измъкна нещо изпод колана на шортите си. — Обясни и това.
Той вдигна ръката си и насочи пистолета право в нея.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
— Казвам се Кендъл Бърнууд.
Тя остави служебната чанта на масата и протегна дясната си ръка към седналата срещу нея жена в стаята за разпити. Косата й не бе така блестяща както по-рано. Екзотичното лице бе неузнаваемо под подутините и раните. И въпреки това Кендъл разпозна безпогрешно жената, която бе видяла само веднъж в църквата.
— Знам коя сте. Аз съм Лоти Лайнъм.
Тя стисна ръката на Кендъл с очевидна липса на ентусиазъм. Кендъл забеляза, че ръката й бе суха, а не изпотена от нервност. Гласът й бе уравновесен, а погледът — спокоен.
Изглеждаше учудващо сдържана за жена, съвсем наскоро убила мъжа си.
— Мога ли да направя нещо за вас, мисис Лайнъм?
— Можете да ме измъкнете оттук.
— Веднага започвам да работя върху това. Какво казахте на полицаите, които ви арестуваха?
— Нищо.
— Много е важно да знам всичко, което сте казала по време на задържането ви от полицията, дори нещо, което вие считате за незначително.
— Казах им само, че Чарли ме наби и изнасили и, че искам адвокат, преди да ме разпитат за това как е умрял.
— Това е добре. Много добре.
— Гледам много телевизия — промърмори тя кисело.
— В колко часа ви арестуваха?
— Около четири сутринта.
— Кога ви прегледа докторът?
— Доведоха ме направо тук.
Кендъл погледна часовника си. Беше почти седем.
— Стояла сте тук три часа? В това състояние? Боли ли ви?
— Малко, но мога да издържа.
— Добре, но аз не мога. — Кендъл шумно отдръпна назад стола си, пресече стаята, ядосано отвори вратата и се обърна към стоящите там. — На клиентката ми е необходима медицинска помощ. Кой ще ни откара до болницата?
Кендъл се настани на задната седалка на патрулната кола с мисис Лайнъм, която не проговори по време на краткото пътуване. В болницата тя бе подложена на изследване. Изготвиха комплект за изнасилване, включително и фотографии на тялото на мисис Лайнъм. На Кендъл бе обещано, че ще получи копие от доклада с резултатите, веднага щом полицията получи своя екземпляр.