Въпреки, че нараняванията на лицето на мисис Лайнъм бяха отвратителна гледка, докторът я увери, че те са „повърхностни“ и ще изчезнат след известно време. На изподраните ръце, гърди и бедра сложиха антисептик. При завръщането им в сградата на съда, Кендъл настоя на клиентката й да се осигури възможност да вземе душ и да закуси, преди да бъде официално разпитана.
— Обадете ми се, когато сте готови да я разпитате — каза тя на полицая. — Ще чакам в кантората си.
Преди да тръгне, тя стисна окуражително ръката на мисис Лайнъм.
Два часа по-късно бяха в залата за разпити. Косата на Лоти Лайнъм все още бе влажна. Лицето й изглеждаше свежо — и невинно, отбеляза си Кендъл. Без грим изглеждаше по-млада и по-уязвима. Носеше мръсносив, предоставен й от затвора джемпър и евтини чехли от изкуствена кожа.
— Три дупки от куршуми открихме по Чар… ъ-ъ, жертвата — каза полицейският детектив на Кендъл. — Вече имаме снимките от местопрестъплението. Никак не са хубави.
— Бих ли могла да ги видя?
Той й подаде кафеникава папка. Както я бе предупредил, цветните снимки бяха „кървави“.
— Един от куршумите е минал през врата. Един е изстрелян в челото, някъде тук. — Той посочи върху собствения си черен. — Друг е минал през бузата му и е излязъл през слепоочието от другата страна. Стреляно е от близо. Около три и трийсет сутринта. Умрял е в леглото си веднага.
Очите му се плъзнаха към Лоти, която седеше с примерно скръстени ръце в скута. Изражението й не казваше нищо. Несъзнателно Кендъл си отбеляза колко полезен ще бъде този израз на стоицизъм в съдебната зала.
Тя благодари на полицая за информацията.
— Следователят завел ли е вече протокола от аутопсията?
— Ще го направи преди обяд. Каза, че ще можем да разполагаме с протокола към края на деня.
— Искам копие веднага щом е възможно, ако обичате.
— Разбира се. Но той ще потвърди всичко, което ви казах. Кендъл не му отговори. Вместо това зададе един прост въпрос:
— Защо моята клиентка е задържана по подозрение в убийство?
Помощник следователят, който до този момент стоеше облегнат на стената с кръстосани крака и човъркаше зъбите си с клечка, се изсмя гръмогласно. Той посочи към пистолета на масата — опакован и етикетиран.
— Ето го оръжието на убийството. То лежеше на пода до леглото, където е била пръсната главата на Чарли. Сравнихме нейните отпечатъци с оставените по дружката. Имаше и барутни обгаряния по ръцете й. Може ли да се намери нещо по-убедително от това?
— Не можете ли? — попита Кендъл снизходително.
Намеси се другият полицай.
— Когато пристигнахме в къщата им, Лоти седеше на кухненската маса, пиеше неразредено уиски и въобще не й пукаше.
— Предполагам, че мисис Лайнъм е била в шок и е било необходимо да пийне, защото е била изнасилена.
— Изнасилена! Чарли й беше съпруг. Бяха женени от години — каза помощник следователят. — Това е безспорно убийство. Съвсем ясно е какво е станало.
— О? — Интонацията на Кендъл го приканваше към повече обяснения.
— Чарли се е върнал вкъщи пиян. Не е било много приятно на Лоти. Сигурно му е дигнала врява и той я е шамаросал. Не казвам, че е правилно — добави той бързо. — Все пак Лоти е била раздразнена и когато той е заспал, тя стреляла и го убила.
— Имате ли показания на свидетели? — попита Кендъл.
— Свидетели?
— Някой, който да е бил там и да е видял какво става — обясни тя невинно. — Може ли някой съсед да потвърди, че мисис Лайнъм се е ядосала на мъжа си и го е застреляла с пистолета, който случайно би могла да е пипала много преди последната нощ?
Двамата полицаи размениха погледи.
— Няма никакви съседи — съгласи се неохотно единия. — Къщата им е ей там в полето.
— Разбирам. Значи никой не е чул тази кавга, която вие твърдите, че се е състояла. Нямате и свидетел на убийството.
Полицаят хвърли клечката за зъби на пода и се отдръпна от стената.
— Но и никой не е свидетелствал на изнасилването.
Кендъл им благодари и помоли да се види насаме с клиентката си. Щом полицаите излязоха от стаята, Лоти се обади за първи път.
— Беше почти както те казаха.
Кендъл се боеше от същото, но не остави да се прояви обезсърчението й.
— Въз основа на данните, с които вече разполагат, почти е сигурно, че ще бъдете обвинена в убийство. Не разчитайте на бойния танц, който разиграх на полицаите, ние знаем, че вие сте дръпнала спусъка на оръжието, убило съпруга ви. Вие не сте невинна — това е факт. Виновна, все пак е въпрос на присъда. Така, че моята работа е да изровя и покажа обстоятелствата на вашия живот с Чарлз, което би смекчило вината ви.