Загледана право в очите на Кендъл, тя призна:
— Вдигнах пистолета и го застрелях в главата с три изстрела, точно както казаха те. Изобщо не съжалявам, че го направих. Рано или късно той щеше да ме убие. Животът ми не е нещо особено, но не исках да умра.
Върнала се обратно в кабинета си, Кендъл наблюдаваше дъждовните капки да удрят по прозорците като метални сачми.
— Странно — промърмори тя.
Когато сутринта пристигна в сградата на съда, Бама бе предрекъл дъжд.
— Преди да се стъмни — каза просякът, кимайки уверено. Кендъл го бе изгледала със съмнение, защото небето бе ясно над главите им.
— Не виждам никакви облаци, Бама. Сигурен ли си?
— Буря преди залез слънце. Запомни думите ми.
Излезе прав. Гръмотевици бяха проехтели в далечните планини, сега забулени в ниски облаци и мъгла. Потрепервайки от някакво смътно предчувствие, Кендъл отговаряше механично на телефонните обаждания, после се зае с пощата си.
Между кореспонденцията, доставена тази сутрин, беше и ново писмо от братята Крук. Обвиняваха я и заплашваха мъгляво. Това беше петото подобно писмо, което получаваше след злополуката с Били Джо, но не това бе най-лошото. Няколко дни след инцидента бе получила пакет с умрял плъх.
Слухът за това се разнесе светкавично в съдилището. После стигна и до офиса на вестника, две пресечки по-надолу. Мат веднага довтаса в кабинета й да узнае дали слухът отговаря на истината.
Когато тя му показа отвратителното доказателство, той скочи да организира група доброволци, които да накажат близнаците и всички, носещи името Крук. Гиб, който също бе научил новината, подкрепи плана на Мат.
Кендъл успя да ги възпре.
— Разстроени са заради Били Джо. До известна степен им симпатизирам.
— Симпатизираш! Направи всичко, което можа за този сополив малък крадец — извика Мат.
— Подобна тактика не е правилна дори спрямо отрепки като Крук — каза Гиб. — Те са хулигани и с тях трябва да се приключи веднъж и завинаги.
— Те са прости и изостанали — опита се тя да ги успокои.
— Предупредих тези бели боклуци, че ако ти направят нещо лошо… — започна заплашително Мат.
— Но не са. Ако ние им отговорим със същото, ще слезем на тяхното ниво. Моля ви, Мат, Гиб, не правете нищо прибързано. То наистина може да се окаже много по-болезнено за мен, отколкото каквото и да е от страна на Крук. Аз трябва да отговоря професионално, а това значи да не им обръщам внимание.
Беше успяла да ги удържи и да й обещаят, че няма да предприемат нищо. Запази предвидливо мълчание за другите послания на Крук, защото не искаше да изпаднат отново в ярост. Каза на Мат, че страничното стъкло на колата й се е счупило от камък, изхвръкнал изпод камион на магистралата. Истината беше, че го откри счупено, придружено от бележка, пълна със заплахи и правописни грешки.
Тя не унищожаваше бележки, изпратени до офиса й, тъй като можеха да послужат по-късно като доказателства, но ги държеше заключени в шкафа с досиетата. Пъхна последното писмо в папката и насочи вниманието си отново към Лайнъм. Без съмнение, нейният казус щеше да заеме главното място между ангажиментите й в следващите няколко месеца.
Както и очакваше, по-късно следобед позвъни прокурорът Дабни Горн. Той започна разговора настроен оптимистично:
— Добре, задават се някои вълнения.
— О, наистина ли? — попита Кендъл невинно. — Да не би да сме получили обещания нов асансьор? Нашият е толкова несигурен, че аз предпочитам да се качвам но стълбите.
Той се захили за да покаже, че цени чувството й за хумор.
— Не съм по евтините театри, мисис Бърнууд. Възложен ви е много вълнуващ казус.
— Наистина. Обичам да си точа зъбите за отвратителни неща, като побой с телесни повреди и изнасилване, например.
— А за убийство?
— Убийство? — попита тя учудено. — За един и същ казус ли говорим?
— Лоти Лайнъм.
— Ще я обвините в убийство? Нямам думи.
— Видяла сте същите протоколи с доказателствения материал, които гледах и аз.
— Тогава как сте могъл да пропуснете снимките на мисис Лайнъм, направени в болницата, или материалите от предишните й посещения в болницата, или полицейския доклад, документиращ страшния безпорядък в къщата на Лайнъм?
— Всичко това подкрепя моя аргумент за предумишленост — отвърна той. — Лоти е имала твърде много причини, за да го направи и дълго време, за да го обмисли. Тя ще бъде обвинена в предумишлено убийство. Да не би да разчитате на непредумишлено убийство? Оставете. Вашата клиентка добре го е обмислила снощи, преди да реши да застреля Чарли.