— Мисис Лайнъм е била засегната много сериозно от амвона и от човек от улицата, та дори и от моя вестник — каза той с болка. — Тя има право на отговор в своя защита.
Кендъл му благодари за предложението, но постави някои ограничения. Когато стигнаха вкъщи, все още обсъждаха въпроса. Той продължаваше да я увещава и когато тръгнаха но коридора към спалнята.
— Това е моят начин да поправя нетактичността на татко. Свикнал е да го молят за съвет и да дава съвети. Сигурен съм, че не е схванал в какво неудобно положение те поставя като е казал мнението си на Дабни. Нека направя това за теб, Кендъл. Кълна се, че статията няма да бъде дърварска. Дори ще подготвя предварително списъка с въпроси. Можеш да ги прегледаш и да посъветваш мисис Лайнъм как да отговори. Няма да се отклонявам от тези въпроси и освен това ще можеш да прочетеш варианта подготвен за печат. Всичко, което не ти харесва можеш да го изхвърлиш.
Тя не виждаше причина да не се съгласи.
— Добре. Благодаря ти.
Той протегна ръце.
— Като че ли се нуждаеш от прегръдка.
Тя с радост се сгуши в прегръдките му. Той я притисна силно и здравите му ръце настойчиво замилваха извивките на ханша й. Вечерята с Гиб бе попречила да му каже за бебето.
Бе обмисляла да им го обяви едновременно, но реши, че не трябва. Гиб твърде често ставаше третият партньор. Случаят беше специален и изискваше интимност. Искаше Мат само за себе си, когато му кажеше.
И сега най-накрая бяха сами.
Името му беше на върха на езика й, когато той първи произнесе нейното.
— Кендъл? — Отдръпна я от себе си и я погали по страната. — Напоследък си ужасно разсеяна. Мога ли да разчитам на пълното ти внимание тази нощ?
Така беше дори още по-добре. След като се любят и отпуснат вече успокоени — не е ли това най-подходящият момент да му каже? Тя обви ръце около врата му.
— Ще бъде удоволствие за мен — прошепна тя.
Тя се сгуши в него, погали тялото му и изпита чувство на приятно отпущане пред неговата мъжественост и физическа сила. Брачната интимност я топлеше, защото както й напомни той, те не бяха й се отдавали напоследък.
Но не излезе толкова сполучливо, колкото друг път. Когато той я прониза, тя не беше още съвсем готова. Импулсите му й причиняваха известно неудобство, което намали удоволствието. Тя би предпочела повече предварителни ласки, бавно сексуално пробуждане, което постепенно ще разсее умората и ще я замести с възбуда.
След това той се усмихна извинително:
— Добре ли беше?
Тя излъга, за да не унижава самочувствието му.
— Вниманието ти е много раздвоено, Кендъл — изрази разочарованието си той. — Вече не сме така добре настроени един към друг. Загубихме ритъма. Татко е прав.
Тя се подиря на лакът.
— Прав за какво?
— Прекарваш прекалено много часове на работа и съвсем недостатъчно вкъщи.
— Обсъждали сте с Гиб недостатъците ми, преди дори да си ми намекнал?
— Не се ядосвай. Аз не оставих цялата вина върху теб. Казах му, че очевидно аз не правя нещо както трябва, иначе не би била толкова далечна.
— Мат, бъди честен — извика тя. — По-предишната вечер, когато ти се обадих, че ще остана до късно да работя, ти ми каза, че няма проблем тъй като ти също ще излизаш. Бях си вкъщи и отдавна вече спях, когато ти се прибра.
— Не побеснявай.
— А защо да не побеснявам? Позицията ти е много погрешна. Когато закъснявам — аз работя. Когато ти закъсняваш — ти си навън по забавления с приятелите си и Гиб.
— Ревнуваш.
— Това не е ревност.
— Звучи като ревност.
— Тогава бих казала, че ти пък ревнуваш работата ми.
— Да. Признавам. Защото си толкова завладяна от кариерата си.
— Посветила съм й се. Ако бях мъж, щяха да ме мислят за истински кариерист.
— Но ти не си. Ти си жена. И работата не трябва да ти пречи да изпълняваш задълженията си като моя жена — като смекчи тона си, той я привлече към себе си и я погали по косата. — Мила, мразя да се караме.
— Аз също Мат, но понякога кавгите са необходими. Ти знаеше, когато се оженихме, че аз исках кариера. Исках да практикувам право. Искам справедливост за…
— Знам всичко това — прекъсна я той. — Гордея се с работата, която вършиш, но трябва ли толкова много да й се отдаваш? Не можеш ли да си по-великодушна към себе си? Други области на живота се нуждаят от времето и вниманието ти. Аз — по-специално. И бих искал да проявиш по-голям интерес към обществения живот, да се сприятелиш с жените. Знаеш, че е много по-трудно да станеш член на една група, отколкото да стоиш настрана.
Той притисна устни към слепоочието й.