— Татко казва, че ни е необходимо бебе. Детето ще създаде някакъв баланс в живота ти. Съгласен съм с него. Хайде да си направим дете, Кендъл! Тази нощ.
Това не беше атмосферата, в която Кендъл се бе надявала да му каже, че тяхното дългоочаквано бебе вече е заченато. Те отново се любиха, но неприятните му коментари намалиха силно желанието й. А той толкова силно искаше тя да забременее, че въобще не забеляза липсата на отзивчивост от нейна страна.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
— Какво правиш?
— Идвам с теб в града. — Той бе седнал на пасажерското място, а патериците му лежаха на пода на задната седалка.
— Не, няма да дойдеш — възпротиви се Кендъл.
— Да, ще дойда.
Тя се въздържа от спор, защото това само би потвърдило
съмненията му.
— Повярвай на думите ми, градът съвсем не е голям.
— Искам да го видя сам, а на думите ти въобще не се доверявам.
По дяволите! Защо бе избрал точно днес да я придружи? Днес! Дали кошмарът, който сънува вчера, не е разтърсил някои зрънца в паметта му? Беше викал имена, имена, от които кръвта й се смръзваше. Ако си спомнеше лицата, на които принадлежаха тези имена, той щеше да си спомни всичко. Господ да й е на помощ тогава!
Заради това бе решила да тръгне за града днес и да не се връща.
— Адска жега е — каза тя, опитвайки се да го обезсърчи. — Само ще се измориш. Защо не останеш тук и не си починеш още един ден и ако все още искаш да ходиш в града, утре ще те взема.
— Трогнат съм от грижите ти за здравословното ми състояние, но… — Той поклати глава. — За да ме изхвърлиш от колата ще трябва да се бием. А и със счупен крак ще те победя. Удари до кръста… готов съм.
Тя знаеше, че бунтувания като днешното бяха само въпрос на време. С всеки ден той възвръщаше физическите си сили. Сега нещата се обръщаха срещу нея. Колкото по-подвижен ставаше, толкова по-голяма ставаше възможността да я надвие и да поеме контрола в ръцете си.
Вече не се задоволяваше с уверения и отговори, подплатени с толкова истина, колкото да изглеждат възможни. Вчера тя парира въпросите му за антипатията му към Кевин, като каза, че се дължала просто на някаква странност на амнезията. Но тя бе сигурна, че неубедителното обяснение го направи повече, а не по-малко недоверчив.
Беше невероятно интуитивен, така че на нея просто не й оставаше време. И така беше останала с него повече, отколкото изискваше благоразумието. Ако е силен достатъчно, за да се бунтува, силен е и да се грижи сам за себе си, докато повика помощ.
От две седмици тя се люшкаше между ужаса, че ще възвърне паметта си и страхът да напусне сигурността на дома си. Закрилата, която това място предлагаше беше прекалено слаба, но тя би била много по-уязвима но пътищата, където пътната полиция можеше още да я търси. Но сигурно шумът около изчезването й от Стефансвил вече е утихнал и интересът към случая е спаднал. Надявайки се това да е така, тя бе избрала подходящо време за напускане.
Сега той объркваше плановете й.
От друга страна, може би беше по-добре, че настоява да дойде с нея днес. Той очаква, че тя ще тръгне и няма да се върне, но когато са заедно няма да смее да избяга.
По пътя от къщата до града щеше да измисли как да се измъкне.
— Щом искаш да ходиш до града — чудесно — каза тя, като се насили да се усмихне. — Ще се радвам на компания.
Но компанията не беше забавна. Той не обели дума през първите десет минути, защото беше твърде зает да запомни посоката и особеностите на пътя. Ако ще и карта да си рисува. Ако тази сутрин успее, пътуването му като навигатор ще бъде без последици за нея.
По-късно той забеляза:
— Познаваш добре тези пътища.
— Би трябвало. Тук баба ми ме е учила да карам.
— Много често говориш за нея. Наистина ли си я обичала?
— Много.
— Какво е представлявала, че е вдъхнала такава силна любов?
Кендъл се замисли, че с обикновени думи не би могла да предаде дълбочината, с която бе обичала Елви Ханкок, но все пак се опита да изрази чувствата си.
— Баба беше творческа и много забавна личност. Винаги измисляше интересни неща. Освен, че я обичах, аз й се възхищавах за човечността, която притежаваше.
Тя беше необикновено толерантна, възприемаше другите хора, въпреки недостатъците им. Накара ме да гледам на себе си като на нещо много специално. Дори когато направех нещо лошо и трябваше да ме накажат, никога не съм се съмнявала, че е от обич. Затова я обичах толкова много.
По това време бяха стигнали предградията на града. Кендъл спря на паркинга на супермаркета. Той изчака, докато тя загаси мотора.
— Повече ли я обичаш, отколкото мен?