Кендъл затвори вратата след пазача, обърна се и приближи към Ли. Той стоеше толкова скован, че й се прииска неволно да му каже „спокойно“. След като се представи и стисна ръката му, тя му посочи със знак да седне и самата седна на масата срещу него.
— Нуждаете ли се от нещо? Нещо за пиене?
— Не, ма’ам — отвърна той стоически.
Осемнайсетгодишният Майкъл Ли беше с гладко, почти без брада лице и спретнато подстригана права черна коса. Беше дребен и слаб. Тъмните му очи бяха внимателни, но любопитни, когато я наблюдаваше да посяга към служебната си чанта и да изважда бележник и писалка.
— Затворът никога не е приятен — каза тя. — Дори когато го казвам, съзнавам, че е прекалено меко казано.
— Била ли сте някога в затвора? — попита той.
— Веднъж — отвърна тя честно. — Бях арестувана, защото протестирах срещу възбраната на някои книги в обществените библиотеки.
Той кимна одобрително.
— Ще уредя излизане под гаранция веднага.
— Семейството ми няма да е в състояние да плати. — Говореше със сдържано достойнство. — Не искам да натоварвам родителите си повече, отколкото това нещастно недоразумение им създаде, мисис Бърнууд.
— Сигурна съм, че мога да издействам подходящо финансово уреждане на въпроса.
— Ако изобщо това е възможно, искам да продължа да ходя на училище — каза той. — За мен е важно да се дипломирам с моя клас.
— Вие ще произнесете прощалната реч, нали?
— Така е.
— Родителите ви трябва да са много горди.
— Да, ма’ам, гордеят се. Предложиха ми пълна издръжка в няколко университета. Не съм решил къде да приема. — Той погледна надолу към ръцете си и дръпна една кожичка около нокътя си. — Но след това… може би въобще няма какво да избирам.
В сегашния момент Кендъл си мислеше да държи разговора настрана от бъдещето на мистър Ли. Напомнянията за това какво щеше да загуби, ако нещата не тръгнат както трябва, би му въздействало деморализиращо. Тя продължи предварителното интервю, като се опитваше да вникне добре в характера на младия човек, когото щеше да защитава.
— Вие участвате в много училищни дейности и организации, включително и Почетното Национално Общество.
— Да, ма’ам. Фактически бях на пътуване с ПНО до Гатлинбърг, когато Ким и аз се забелязахме за първи път.
— Защо не започнете оттам, за да навляза в нещата.
Докато се запознавали с туристическите атракции на един планински град в Тенеси, той и неговата съученичка Кимбърли Джонсън, „започнали да ходят“.
— След това редовно излизахме. Но аз никога не съм я вземал от дома й. Винаги се срещахме. Мислеше, че нейните родители няма да одобрят, че се среща с мен. Считаха ме за чужденец.
Изведнъж очите му заблестяха със свирепа гордост.
— Аз съм американец. Също като Ким. Както мистър Джонсън. Майка ми се е родила в Америка. Семейството на баща ми е емигрирало, когато е бил бебе. Той дори не знае китайски и говори по-добре английски от мистър Джонсън.
Кендъл не се съмняваше в това. Тя не познаваше Херман Джонсън добре, но често го бе виждала в местния клуб. Обикновено пийнал, говореше високо, разказваше стари вицове и най-често се нравеше на глупак.
Не познаваше мистър Ли, но той и съпругата му би трябвало да бъдат похвалени, че са отгледали толкова добре възпитан син и отличен ученик. Според информацията, която й бяха дали, те бяха обикновени работници, достойни за гордостта на сина си.
С времето, връзката на Майкъл Ли с Ким Джонсън се задълбочила.
— Ние бяхме съвсем сериозни — заяви той тържествено.
Призна, че имат сексуална връзка от около два месеца.
— И отговорни — добави той подчертано. — Аз винаги се предпазвам. И се кълна, че винаги е било но взаимно съгласие. Никога не бих направил нещо, което да нарани Ким. — Сълзи напълниха очите му. — Никога.
— Вярвам ви — увери го Кендъл. — Сега, кажете ми какво се случи снощи!
Двамата с Ким се срещнали в библиотеката, за да учат. Седнали на една маса, но подчертано се държали като непознати всеки път, когато попадали под враждебния поглед на библиотекарката.
От сградата излезли поотделно, но както се били уговорили по-рано, той настигнал Ким на паркинга и влязъл в колата й. Поглеждайки с усилие в очите на Кендъл, той призна, че те се преместили на задната седалка с единствената цел да правят секс.
— Разбирам, че това ви затруднява, Майкъл — каза тя със симпатия. — Но ако това обвинение не се оттегли и вие бъдете съден за изнасилване, ще трябва да отговаряте на много по-неприятни въпроси от страна на свидетелите. Прокурорът ще бъде безмилостен. Оттук нататък е задължително да бъдете искрен с мен. Мога ли да разчитам на това?