Този след обед се почувства съвсем изоставена. Кабинетът й все още не бе в пълен ред след вандалския набег на близнаците Крук. Тя продължаваше да е убедена, че те са отговорни за това, въпреки че нямаше доказателства и както бе предрекла, полицията не положи усилия да разследва.
Безпорядъкът в кабинета бе предизвикал чувство на клаустрофобия. Разговорът с Майкъл Ли я бе депресирал още повече. Чувствайки се затворена между четирите стени, тя реши да вземе писмените доказателства но делото Лайнъм и да прескочи до къщата на мисис Лайнъм. Свежият въздух щеше да й подейства добре, реши тя, а отиването дотам и връщането, щяха да й дадат възможност да помисли необезпокоявана.
Усети се обезсърчена, но причината бе от личен характер, не служебна. Минали бяха повече от двадесет и четири часа, откакто бе научила, че носи детето на Мат, но все още не му бе казала.
Миналата нощ й бе отнел възможността, като застана на позиция, каквато тя никога не бе подозирала, че споделя. Шокирана бе да чуе, че съпругът й изповядва толкова старомодни убеждения за брака и ролите, които всеки от партньорите трябва да изпълнява.
Естествено, той папагалски повтаряше Гиб. Всъщност, Мат не искаше някаква незначителна, смирена жена. Иначе никога не би се оженил за нея. Но я тревожеше фактът, че Гиб упражнява толкова силно влияние върху мисленето на Мат. Също както и откритието, че влиянието на Гиб в този град се простира в области, изобщо нямащи връзка с него.
За да възвърне еуфоричното си настроение, тя си повтаряше многократно, че е бременна, че тя и Мат трябва най-напред да се разберат веднъж за винаги за постоянното наместване на Гиб в техния живот.
Почти не роптаеше срещу времето, енергията и емоциите, които такъв разговор щеше да изисква от нея, особено като се има предвид, че всичките й сили трябваше да бъдат насочени към защитата на Лоти Лайнъм.
Кендъл и прокурорът Горн се бяха счепкали здраво заради гаранцията, но съдията Фарго, за нейна изненада, беше постановил в нейна полза. Мисис Лайнъм успя да събере парите като ипотекира семейната си собственост, която бе получила заради отказа на роднините си от нея. Никой от братята и сестрите й не бе поискал да си получи дяла.
Платформата на защитата бе нестабилна. Тя се надяваше, че мисис Лайнъм ще успее да открие нещо полезно в документите, които й носеше. Може би ще открие нещо в доказателствата на прокурора, които ще породят резонно съмнение в размишленията на съдебните заседатели и ще подкрепят аргументите за самозащита?
Кендъл не си правеше илюзии. Процесът щеше да бъде труден и щеше да изисква цялото й умение. Мисълта за това предизвика усещане за горещина по гръбнака й. Усещаше възли в мускулите на врата си.
За клиентката й не би било добре да я вижда разтревожена и напрегната. Съвсем импулсивно тя спря колата отстрани на тесния път. Оттук къщата бе съвсем наблизо. Раздвижването ще бъде от полза за нея… и за бебето.
Тя остави колата и тръгна пеш. Клоните на дърветата бяха обагрени в бледозелено и подсещаха за приближаващото се лято. Беше като обещание за нов живот и като се прибави плода, който тялото й хранеше, тя се ободри и възстанови увереността в себе си. Решена бе да успее, както в професионалния, така и в личния си живот. С идването си в Проспър бе поела голям риск. Не можеше да си позволи да загуби.
Решимостта ускори крачките й, но внезапно спря закована, когато зави и видя колата, паркирана до тази на мисис Лайнъм пред малката, разнебитена къщичка.
Какво можеше да прави Мат тук?
Дали не се е обадил в офиса й, където са му казали, че е на път към къщата на мисис Лайнъм и да е решил да се срещнат тук, за да проведе интервюто, за което бяха говорили снощи?
Не, не можеше да е това. Той все още не бе й дал списък с въпросите, както бе обещал. Сигурно не би отишъл зад гърба й да интервюира мисис Лайнъм, преди да има възможност да я подготви.
Но ако не схващаше в присъствието му тук посред бял ден нещо нередно, защо не се насочи направо към вратата, вместо да се дръпне зад плета?
Въпросът все още висеше в съзнанието и неформулиран, когато Лоти и Мат се появиха. Излязоха заедно през входната врата на верандата. Сакото на костюма бе закачено на показалеца и преметнато над рамото му.
Тя беше само по бял комбинезон, от старата мода, с дантелени чашки, плътно прилепващ надолу, без да стига до коленете й. Една от презрамките бе паднала и откриваше част от бялата гръд. Главата й лежеше на гърдите му, тялото вплетено в неговото. Невъзможно беше да се каже кой кого подкрепяше, защото и двамата изглеждаха като нуждаещи се отчаяно един от друг.