Те стигнаха до първото стъпало, когато Лоти се спря и се обърна към него. Движението й бе подканящо. Той пусна сакото и то падна незабелязано на небоядисания под на верандата.
Ръцете й се сплетоха зад врата му.
Неговите ръце фамилиарно се насочиха към ханша й и той я дръпна към себе си.
Тя повдигна бедро, за да се притисне по-високо към него.
Той потърка тяло в нейното.
Главата й падна назад обезсилена.
Той изхриптя името й.
Устните им се сляха с необуздана страст.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
— Какво, по дяволите, се е случило с косата ти? Излязла от банята в коридора, Кендъл неловко докосна оголения си врат, след като отряза косата си.
— Държеше ми горещо, постоянно ми лепеше по врата. Не можех да изтърпя нито ден повече. — Тя погледна многозначително към кръглото, полуплешиво място близо до слепоочието му и каза сладко: — Между другото, ти нямаш основание да говориш за коса.
Той наистина беше прав: косата й изглеждаше ужасно. Подстригването беше драстично, но необходимо действие след като видя лицето си на първа страница в онзи Нашвилски вестник, фотографията вероятно е била показана и по телевизията. Надяваше се, че с къса коса няма да я познаят.
— Бебето плаче — отбеляза той.
Тя го заобиколи и влезе в малката спалня, където спеше Кевин.
— Какво има, Кевин? Хъм?
— Дали ще те познае в този вид?
— Познава гласа ми. — Тя вдигна детето от кошарата и го занесе до бюрото, което бе превърнала в маса за преобличане. — Мокър ли си? Това ли е проблемът?
Тя чу потропването на патериците, които се движеха към нея. Все още замислена над уместната забележка за отрязаната коса, тя не му обърна внимание, а се задълбочи над пелените.
— Бил е обрязан — забеляза той!
— Ъхъ.
— По религиозни причини ли?
— Не съвсем. Но се бяхме съгласили да го направим.
— Защо?
— Не знам — отвърна тя нетърпеливо.
— Аз ли съм искал да бъде като мен? Или не като мен?
— Какво искаш да кажеш?
— Обрязан ли съм, или не?
Тя издаде презрителен звук.
— Не знаеш ли?
— Да. Аз знам. — Той постави пръст под брадичката и изви главата й. — А ти знаеш ли?
Да я бяха ударили по главата, нямаше да се втрещи толкова. Накрая се засмя на пресекулки.
— Какъв смешен въпрос. — Тя се опита да се върне към занятието си, но той хвана китката й и я задържа докато тя не отстъпи и не го погледна отново.
— Кое от двете, Кендъл?
— Противно ми е да ме проверяват така.
— Противно ми е да ме лъжат. Ти претендираш, че си моя жена. Ако има нещо, което съпругата със сигурност знае, то е дали съпругът й е обрязан.
Той говореше с такава тиха ярост, че думите едва се чуваха. Очите му внимателно проучваха нейните, докато с палеца си лениво рисуваше фигури по дланта й.
— Е? Винаги ли се любехме на загасена лампа?
— Разбира се, че не.
— А къпехме ли се заедно?
Тя се опита да се обърне, но той дръпна китката й. Тя го погледна вбесено.
— Понякога.
— Значи сигурно си ме къпала. Галила си ме. — Той вдигна ръката й до устните си и целуна дланта й. Устните му се движеха по нея и когато продължи да говори. — Обзалагам се, че знаеш как да ме докосваш, за да ме възбудиш.
Кендъл усети как стомахът й се повдига, след това пропада като безтегловен. Опита се да преглътне, но устата й бе суха. В ушите й туптеше пулсът на сърцето й.
— Не си се оплаквал никога — каза тя колебливо.
— Значи въпросът не е труден.
— Не е.
— Ами отговори.
— Глупаво е.
— Хайде, изпълни желанието ми.
Тя знаеше, че гласът й ще прозвучи дрезгаво, но той чакаше отговор. И трябваше да е верен. Тя преглътна сухо.
— Обрязан си.
Той не реагира, загледан проницателно в очите й и накрая пусна китката й. Едва не припадна от успокоението. Виеше й се свят, защото бе зашеметена от радост, че и този път се измъкна.
Тя вдигна Кевин, целуна го за лека нощ и го върна в кошарата. Беше го нахранила преди къпането, така че той бе готов за сън. Зави го с леко одеялце.
Когато се изправи и обърна, той се оказа тревожно близо. Хвана раменете й. Очите му разглеждаха лицето, след това косата й.
— Защо го направи?
— Толкова ли е ужасно? — попита тя разкаяно.
— В сравнение с онова, което беше преди това, да, направо е ужасно. Защо се докара така?
— Казах ти…
— Не казваш истината, Кендъл. Ако от косата ти е било горещо на врата, можеше да я вдигнеш. Вместо това ти я унищожи. Защо? — Той я изгледа изпитателно. — Днес се канеше отново да избягаш, нали?