Кендъл притисна пръсти към устните си, за да не им позволи да треперят. Ситуацията беше по-лоша, отколкото си я представяше. Много по-лоша. Това не бе случайна връзка, грешка, която той би поправил и след това би гледал с угризение и съжаление. Между двамата с Лоти Лайнъм съществуваше нещо повече от случайна връзка. Взаимоотношенията им бяха по-продължителни от много бракове.
Кендъл се бе приготвила за битка. Предполагаше, че най-напред той ще откаже, след това ще признае и накрая ще помоли за разбиране и милост. Но за това не бе подготвена.
— След първия път, ние с Лоти се срещахме тайно всякога, когато ни се отдадеше възможност. Излизах с други момичета. Тя — с други момчета. Но само за да не разбере никой какво правехме. Лоти купуваше презервативи, за да не каже аптекаря на баща ми по колко употребявам. В резултат Лоти си спечели репутация на леко момиче. Никои не разбра, че имаше само един любовник.
— Разбира се, с времето се разчу, че се виждаме. Татко подуши. Попита ме дали слухът е верен. Аз отрекох. След това ме остави сам за уикенда, уж за да присъства на разпродажба на спортни стоки в Мемфис. Лоти беше с мен в леглото, когато той ни откри.
— Извика баща й да си я прибере. Наби ме и ми прочете лекция за хитрите жени, за това как момичета от сорта на Лоти хващат момчета като мен. След това ми даде името и адреса на съдържателя на дом в Джорджия. Каза ми, че когато изпитам нужда от жена, той с радост ще плати. Но трябваше да стоя настрана от боклук като Лоти. Нищо добро не би излязло от общуването ти с нея, каза той.
— За известно време ме беше страх да се виждам с нея, страхувах се да не открие. След това заминах за колежа. Минаха години и спомените избледняха. Дипломирах се, върнах се Проспър и започнах да събирам средства, за да купя вестника. Когато го купих, отидох в застрахователната агенция да проверя застраховката на сградата и оборудването. Там беше Лоти.
Той млъкна за малко, като че ли си я представяше седнала зад бюрото в застрахователната агенция.
— Разменихме поглед. Това беше достатъчно. Започнахме оттам, където бяхме прекъснали. Няколко години всичко беше чудесно. Тогава започна да поставя ултиматуми. Казваше, че или трябва да се оженя за нея, или въобще да изчезна от живота й. Предупредих я да не блъфира и спрях да я виждам. Три месеца по-късно тя се омъжи за Чарли Лайнъм.
— За да ти отмъсти.
Той кимна.
— Всеки ден след това се чувстваше нещастна.
— Освен по времето, което е прекарвала със съпруга ми.
Той нетърпеливо прокара пръсти през косата си.
— Днес беше изключение, Кендъл. Не съм бил с Лоти, откакто се оженихме. Представяш ли си как съм се чувствал, когато чух, че ти ще я защитаваш в този процес за убийство. Изобщо не ми беше приятно, но нищо не можех да направя.
— Защо отиде да я видиш днес?
— Не знам — отвърна той сопнато. — Има ли значение?
— За мен има значение. Ти си престъпил брачните ни обети. Искам обяснение. Най-малкото, поне съм го заслужила.
Очевидно почувствал се притиснат в ъгъла, той я загледа и захапа бузата си.
— Не може да се обясни, съгласна?
— Не, не съм съгласна. — Трябваше да пожертва много от гордостта си, но си наложи да попита. — Обичаш ли я. Мат?
Той отрече с поклащане на глава и с твърдо не.
— Но Лоти винаги успяваше…
— Какво? — настоя тя. — Какво прави тя?
— Тя задоволява особени желания — извика той.
— Желания, които аз не задоволявам?
Той стисна здраво устните си и въпреки, че отговорът беше очевиден — той се стовари като тежък удар върху самоуважението на Кендъл. Оттук нататък щеше ли някога да е уверена, че някой би я пожелал?
Сякаш прочел мислите й, той каза:
— Никога не съм искал да те нараня.
— Добре, но не е ли малко късно за това, мистър Бърнууд, защото ти ме нарани ужасно. Ядосана съм, но преди всичко объркана. Ако Лоти задоволява желанията ти толкова добре, защо, по дяволите, не си се оженил за нея?
Той се засмя с недоверчив, лишен от хумор смях.
— Да се оженя за нея? За това изобщо не можеше да става въпрос. Татко никога нямаше да разреши.
— Какво искаш да кажеш? Гиб ли трябваше да избира? Той ли ме избра, или ти?
— Не съм казал такова нещо, Кендъл.
— И не ми говори с този тон на висшестоящ.
— Ставаш истерична.
— Не съм истерична. Луда съм. Тъпа глупачка и луда. Ти ме излъга. Излязох такава глупачка.
Той вдигна ръце, в знак на уплаха и невинност.
— Как съм те излъгал?
— Като се преструваше, че ме обичаш.