— Но аз те обичам. Чаках с години да срещна съвършената жена и това си ти. Избрах те, защото ти притежаваш всички качества, които съм търсил.
— Почти като да си избереш нова кола. Изчакваш за търсения модел.
— Ставаш безразсъдна, Кендъл.
— Мисля, че безразсъдството ми е оправдано.
— Защото съм сгрешил веднъж? Защото съм прекарал един следобед със старо гадже? Не мога да разбера защо си толкова шокирана и разтревожена.
Не можеше да повярва на ушите си. Кой беше този мъж? Наистина ли го познава? А той познава ли я? Не разбира ли колко е важна верността за нея? Никога не бяха разговаряли за това, но не се ли разбираше негласно, че тя очаква вярност.
— Ами ако аз бях сгрешилата? — попита тя. — Ако ме беше хванал да се любя с някое старо гадже?
— Съвсем не е същото.
— Каква е разликата?
— Различно е — каза той отсечено.
— Мат, няма два вида правила, един за малките момчета и други за малките момичета.
— Разговорът изпадна до абсурдно ниво. Предпочитам да оставим нещата да се успокоят, да влезем вкъщи и да се преоблечем. — Той се опита да мине покрай нея, но тя препречи пътя му.
— Разговорът не е абсурден и съвсем не може да става въпрос да се остави, за да се успокоя. Видях те с нея, Мат. Видях как двамата се прегръщахте и честно казано, мисля, че ти сам се заблуждаваш но отношение чувствата ти към Лоти. Не ми изглеждат съвсем случайни и нередовни, както твърдиш. Точно обратното дори. Не мога да се правя, че нищо не се е случило. Не мога с лекота да отмина това, че ти ми изневери.
Гласът й секна. Тя пое дълбоко въздух, за да предотврати избухването си в сълзи. И най-малкият знак на слабост щеше да разклати позицията й.
Щом успя да овладее гласа си, тя продължи:
— Искам да се преместиш при Гиб. Необходимо ми е да остана известно време сама, за да размисля. Но докато това трае, не бих искала да живея в една къща с теб.
Той й се усмихна тъжно, като че ли наивността й предизвикваше симпатия.
— Това никога няма да стане, Кендъл — каза той меко. — Това е моята къща. Ти си моя жена. Не съм отишъл при Лоти с намерение да те нараня. Съжалявам, че си ме видяла с нея, но сега трябва да забравиш за това.
Той я отстрани и тръгна към вратата. С весели нотки в гласа, като че ли никаква разправия не бе имало, той съобщи:
— Татко и аз ще имаме малко работа в ловната хижа. Ще се върна сигурно много късно.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
За по-малко от десет минути Мат се преоблече в спортно облекло и ботуши, приготви торбата с ловните принадлежности и излезе. Изглежда, че начумереното й лице, останалата без отговор целувка за довиждане го забавляваше.
Дълго след излизането му Кендъл остана седнала на стола на верандата, в неподвижно отчаяние. Не знаеше кое я бе засегнало повече — изневярата на Мат, или безцеремонните му оправдания.
Нима очакваше да забрави, защото й изневеряваше за първи път? И сигурно да бъде похвален, че се е съпротивлявал толкова дълго на изкушението? Как смееше да се отнася към гнева й с такова безочливо пренебрежение, а не с полагащата му се сериозност!
Ще му послужи за урок, ако събере нещата си и напусне къщата, докато го няма. Тогава ще предизвика вниманието му!
Но това беше импулс на ярост, не разумно, добре обмислено действие. Ако иска да има стабилен брак, не би трябвало да реагира необмислено. Изневярата му бе я опустошила и тя никога нямаше напълно да се възстанови. И все пак знаеше, че гневът и гордостта могат да бъдат също толкова разрушителни.
Най-трудният за възприемане факт бе, че Мат от години е бил влюбен в Лоти и би се оженил за нея, ако Гиб дадеше одобрението си.
Лоти не беше типът жена, която Гиб е имал предвид за сина си. Тя не отговаряше на стандартите на Бърнууд. Но Гиб бе одобрил Кендъл Дийтън, защото бе културна, образована, интелигентна и уравновесена.
Единственият й недостатък беше, че не задоволява всички желания на съпруга си, помисли си тя горчиво.
Мат или Гиб беше я избрал? питаше се тя. Плашеше я мисълта, че Гиб упражнява толкова голям контрол над решенията, които взема Мат. Дотогава, докогато се радва на благоразположението на Гиб, всичко ще е наред. Но ако тръгнеше против волята на свекъра си, той би се превърнал в могъщ неприятел.
Засега тя отстрани тази тревожна констатация. В момента трябваше да реши какво ще прави с брака си.
Иска ли да го запази? Да, искаше. В такъв случай как трябваше да постъпи?
Притежаваше две големи преимущества пред Лоти Лайнъм. Първо, Гиб не я одобряваше, а мнението на Гиб беше важно за Мат. Второ — Лоти не можеше да има деца. Кендъл носеше детето на Мат.