Но ако бяха група тийнейджъри, които си пекат кренвирши, или семейство, което е излязло да вечеря навън? Щеше да предизвика голям шум за нищо. Ще се окаже отново на мушката на присмеха, както когато припадна при коленето на прасетата.
В едно нещо беше сигурна — няма да тръгне, ако има и най-малката възможност за ножар в гората. Вдъхна си кураж и тръгна пеша.
Все още в дрехите, с които ходеше на работа и с високи токове, тя съвсем не беше екипирана за разходки в пущинаците. Къпини и пълзящи растения, напъпили след месеци зимен сън, закачаха косата и дрехите й, оставяха драскотини по ръцете и краката й. Нещо прошумоля в храсталаците само на няколко ярда от нея, но тя ускори крачка, без да спре, за да разбере каква е причината.
Писък процепи въздуха.
Кендъл замръзна. Страхът я сграби за гърлото. Какво, за Бога, беше това? Животно? Някакъв вид дива котка? Дали не е пантера?
Не това беше човешки глас — страховито, ужасяващо човешки! На какво ли, Господи, беше попаднала?
Първият висок и остър писък бе последван от няколко накъсани вика на истинска агония.
Помисли си, че някой отчаяно се нуждае от помощ и забравила опасенията си, тя се втурна в тъмнината, напусна отъпканата пътека, щом видя друга по-кратка. Трябваше с ръце да си проправя път между препречващите й се клонаци, без да обръща внимание на пронизващите болки, когато кожата й се разраняваше от клони и тръни.
След това видя пред себе си позната поляна. През дърветата съзря отблясъците на огъня и силуетите на хора покрай него.
Бяха две дузини или повече. Викаха. Но виковете им не изглеждаха причинени от тревога или болка.
Успокоена, тя спря да поеме дъх, загрижена, че страховитото изкачване през гората бе прекалено голямо напрежение за една начинаеща туристка. Облегна се с ръка на дънера на едно дърво, наведе се и задиша дълбоко.
Изправи се от внезапно избухналия смях. Любопитството я подтикна да разбере за какво се бе събрала тази странна група. Но чувстваше инстинктивно, че трябва да действа внимателно. Докато разбере кой бе викал и защо, предпазливостта бе най-доброто средство.
Скоро можа да различи, че групата бе съставена изключително от мъже. Дали не присъстваше на ритуал на някакво братство? Почти бе убедена, че това е причината за събранието, когато различи познато лице, при което едва не извика.
Дабни Горн. Какво правеше областният прокурор тук, по дяволите? И съдията Фарго също? Да не беше нещо като клубна среща?
Забеляза и председателя на училищното настоятелство, началника на пощата, Херман Джонсън и Боб Уайтакър — пасторът.
Вниманието на всички бе насочено към нещо, лежащо на земята. Бяха оформили стегнат пръстен около нещото, така че Кендъл не можеше да го види ясно и да разбере какво е.
Тя почти подскочи, когато се надигна друг вик. Херман Джонсън отметна назад главата си и нададе смразяващ кръвта крясък, когато няколко души от групата вдигнаха предмета, който лежеше на земята.
Това беше християнски кръст.
А на него бе закован Майкъл Ли.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Младежът беше гол.
От мястото, където трябваше да се намират гениталиите му, струеше фонтан тъмна, червена кръв. Главата висеше безжизнено над слабите му гърди. Беше мъртъв, или в безсъзнание.
Кендъл не извика, защото се вкамени от ужас. Наблюдаваше онемяла как един от мъжете подложи ръце под дясното стъпало на мистър Джонсън и го повдигна. Издигнат на нивото на Майкъл Ли, той сграби за косата момчето и вдигна главата му, след това разтвори насила устата му и пъхна нещо вътре. Кендъл лесно се досети какво беше това.
Джонсън скочи на земята и всички нададоха одобрителни възгласи. Крясъците постепенно затихнаха и в групата настана зловеща тишина. Малко по-късно започнаха да пеят химн.
Кендъл усещаше, че ще повърне всеки момент. Тя преглътна слюнката си, за да предотврати повдигането и започна предпазливо да се измъква назад, защото вече се страхуваше да не я открият. Беше свидетел на ритуалната екзекуция на невинно момче от тайно общество. Ако знаеха, че са видени, щяха да бъдат толкова безмилостни към нея, колкото и към Майкъл Ли.
Щом се убеди, че не могат да я видят, тя се обърна и хукна, промушвайки се между дърветата много по-лудешки, отколкото на идване, без да обръща внимание на шума, който вдигаше. Те не можеха да я чуят. Продължаваха да пеят химна, като изопачаваха религиозните думи на автора.
Някаква жилава лиана я спъна и тя едва не се сгромоляса. Инстинктивно обхвана с ръка корема си. Знаеше, че трябва да внимава заради бебето. Но се налагаше и да бърза. Ако властите бъдат алармирани веднага, могат да стигнат на време и да ги арестуват на мястото на отвратителното им престъпление.