Тя разказа на агента какво бе видяла в гората, като се опитваше разказът й да бъде фактологичен и точен, а гласът й — спокоен. Твърде много емоционалност би попречила на убедителността й.
— Тази поляна е навътре в гората в една усамотена местност. Там колят прасетата. И, предполагам — додаде тя разтреперано — не само прасета.
Тя млъкна, защото осъзна, че той бе мълчал по време на целия разказ.
— Още ли сте там?
— Тук съм. Просто… Добре, ма’ам, това е голяма история. Съобщихте ли за заявеното от вас убийство на местната полиция?
— И те са вътре.
— Полицията също? Разбирам.
Явно, той изобщо не разбираше. Подиграваше се. Какво би трябвало да му каже, за да го убеди, че не страда от умствено заболяване? Тя отметна назад косата си и отпи глътка от колата. Напрежението й причиняваше режеща болка между плешките. Беше карала 150 мили, преди да почувства, че е в безопасност и може да спре. Всяка от тези мили тя бе карала с едното око в пътя пред себе си и другото заковано на огледалото за обратно виждане.
Кога ли Мат ще се върне в съзнание и ще алармира другите членове на Братството, че тя ги е разкрила? Или ако го беше убила с онази ваза, кога ще открият тялото му? Надяваше се да не бъде по-рано от осем часа сутринта на другия ден, когато Гиб ще дойде у тях да приготви палачинки. Погледна към часовника си. Минаваше два. Времето вървеше страшно бързо.
— Агент Брадок, предупредих ви, че ще ви звучи невероятно.
— Трябва да признаете, че звучи доста пресилено. Това, което знам за Проспър е, че е една подредена малка община.
— Тя само изглежда така, но невинността й е камуфлаж. Вижте, знам че ви съобщават ужасни истории от всякакви смахнати, всеки ден, но аз ви се кълна, че ви казвам истината. Аз видях това момче приковано на кръста.
— Успокойте се, мисис Бърнууд. Доникъде няма да стигнем, ако изпаднете в истерия.
— Доникъде няма да стигнем, и ако не ми обърнете внимание.
— Аз ви обръщам внимание…
— Тогава какво ще направите?
— Вие назовахте някои твърде известни хора — каза той предпазливо. — Мъже с авторитет.
— Да не мислите, че аз не съм наясно? В началото не можех да повярвам, че точно те участват. Но колкото повече разсъждавам за това, толкова повече смисъл добива участието им.
— Какво имате предвид?
— В този град съществува някакъв вид перверзно мислене. Не мога съвсем точно да го опиша, но го почувствах още щом се преместих там. Хората там не са агресивни като някои от добре известните неонацистки групи. Но философията им е подобна.
— Звучи доста обезпокоително.
— Още повече, че те действат така подмолно. Не можете да ги хванете. Не можете да ги разпознаете веднага какви са.
Това са мъже, които имат такова положение в обществото, че внушават доверие и авторитет, а не някаква сбирщина с бръснати глави и нарисувани свастики на челата. Те не обличат мантии и островърхи шапки. Не се събират на митинги и не крещят расистки лозунги, нито проповядват върховенството на белите. Помислете си само, да си от англосаксонски произход не е достатъчно за тях. Били Джо Крук е бял. Такъв беше и Бама.
— Били Джо Крук?
Тя му разказа за непълнолетния престъпник и неговия „инцидент“.
— Предполагам, че в очите на Братството човек трябва да е бял и избран — каза тя със зле прикрито отвращение.
Агентът от ФБР въздъхна дълбоко.
— Звучите ми като разумен човек, мисис Бърнууд. Мисля, че не може да сте измислила всичко това. Ще подготвя доклад и ще видя какво мога да направя.
— Благодаря ви, но подготвянето на бюрократичен доклад няма да спре това. Аз няма да съм в безопасност, докато всички не отидат зад решетките.
— Съгласен съм, но преди да започнем да се въртим около заподозрените, аз ще изпратя агент на тази поляна, за която ми казахте. Ако ние извикаме някого, за да го разпитаме, вашият съпруг например, това ще алармира останалите. Може да се разпръснат. Скрийте се някъде. Ще ни е необходимо някакво доказателство, преди да арестуваме когото и да било, а и тогава то трябва да стане организирано и безшумно.
Беше прав, разбира се. Това беше най-добрата стратегия. Но тя не би могла да диша спокойно, докато нейният съпруг, Гиб и останалите не бъдат арестувани.
— Кога ще започнете?
— Ако ми дадете упътвания за достигане на местността сега, ще изпратя човек още щом съмне.
Тя му каза къде може да намери тялото на Бама. Беше почти сигурна, че когато Майкъл Ли бъде намерен, той също ще бъде труп. Много би било интересно да се узнае как ще обяснят изчезването му от затвора на Просиър.