Когато разказваше борбата си с Мат, тя спомена на Брадок само, че го беше ударила и той е останал в безсъзнание. Не му каза, че се страхува, че може да го е убила. С това препятствие щеше да се бори само ако и когато потрябва.
— Къде сте? — попита той. — Ако ние открием доказателства, които потвърждават вашата история, вие ще бъдете главният свидетел и ще се нуждаете от правителствена защита. Тя не спори за това.
— Намирам се в град Кингууд. — Тя му даде номера на щатското шосе, което минаваше през центъра на града. — Аз съм в мотел „Плезънт вю“. Няма да го сбъркате. Той е на пътя. Стая 103. По кое време ще дойдете?
— В девет часа.
Седем часа. Можеше ли да издържи сама толкова дълго време? Нямаше друг избор. Тя беше повикала полицията. Тя трябваше да изчака пристигането й.
— Стойте вътре — каза й агентът. — Не ставайте глупава и не вземайте глупостта за смелост. Ако това, което ми казахте е вярно — а аз започвам да вярвам, че е така — хората, с които си имаме работа, са крайно опасни.
— Вярвайте ми, знам. Ако те ме открият, ще ме убият, без да им трепне окото.
— Радвам се, че ме разбрахте. Не излизайте навън по каквато и да е причина. Може ли да сте била проследена?
— Мога да се закълна, че не бях.
— Никой ли друг не знае къде сте?
— Не. Карах кръгообразно и не спрях, докато не реших, че съм на сигурно място. На вас се обадих веднага.
— Добре. Ще пристигна с необозначена правителствена кола. Тя е сив седан.
— Ще гледам за вас.
— Ще бъда там в девет часа, за да ви откарам направо в главното ни управление в Колумбия.
— Благодаря ви, мистър Брадок.
Кендъл затвори, но задържа ръката си върху слушалката. Дали да се обади на баба си? Каквото и да е обаждане по този час ще разтревожи старата жена. Особено пък, ако й съобщи истината.
Тя вдигна телефона и набра.
— Рики Сю, аз съм.
Приятелката й премина бързо от раздразнение към изненада.
— Кендъл, какво…
— Има ли някой при теб?
— А Папата носи ли малката си шапчица?
— Наистина съжалявам. Не бих ти искала тази услуга, но е жизнено важно.
— Какво става? Нещо не е в ред ли?
— Да, но ще отнеме много време, докато ти обясня. Би ли могла, ако ти е възможно, да отидеш в къщата на баба и да прекараш при нея остатъка от нощта?
— Ами… сега? — попита Рики Сю без ентусиазъм.
— Веднага.
— Кендъл, какво по дяволите…
— Моля те, Рики Сю. Знаеш, че не бих те молила, освен ако ситуацията е критична. Остани при баба, докато ти се обадя отново. Заключи вратите и не отваряй на никого, нито дори на Мат или Гиб.
— Какво…
— Вдигай телефона само ако чуеш две отделни позвънявания едно след друго. Това ще значи, че съм аз. Нали, Рики Сю? Поздрави баба и я успокой, че в момента съм в безопасност. Ще се обадя веднага щом мога. Благодаря ти.
Тя затвори, преди Рики Сю да успее да протестира или да попита още нещо. Ако Мат е оживял и ако той и Гиб започнат да я преследват, те ще я потърсят най-напред в Тенеси. Животът на баба й беше в същата опасност, както и нейният. И на детето й.
Кендъл изведнъж бе разтърсена от важните последици на затрудненото положение, в което се намираше. В най-добрия сценарий всички членове на Братството трябва да очакват да бъдат изправени пред съд за престъпленията си. Тя ще бъде свидетел-очевидец поне за едно убийство. Месеци ще се намира под защита на правителството, може би години, докато обвинението се оправи с доказателствения материал и построи процеса. Самото разследване може да отнеме години. След това ще има отлагания, разтакавания, призоваване, безнадеждна бъркотия от законни машинации, които могат да се проточат до безкрайност. Тя и детето й ще бъдат в центъра на тази неразбория.
Докато не приключи делото, животът й ще принадлежи на правителството. Ще трябва да предупреждава за всичко, което върши. За всяко движение ще трябва да иска разрешение от правителството. Тя няма да може да взема решения за собствения си живот.
Покри лицето си с ръце и изпъшка. Това ли щеше да бъде наказанието й?
Когато федералните служби започнат да ровят в тъмните ъгли на живота на главния свидетел, дали ще бъдат много изненадани? Те бяха длъжни да открият всичко за Кендъл Дийтън. А какво ли доверие ще имат към нея, след като разкрият тайната й?
Беше се хванала в капана на собствените си машинации и не можеше да обвинява никой, освен себе си. Изпитваше желание да заплаче, но се страхуваше, че ако започне няма да е в състояние да спре. Ако агент Брадок я намери разревана, когато дойде, той ще я изостави като жена, която се е скарала с мъжа си и е измислила някаква история, с която да му докара трудности.