— Ти, естествено, предполагаш, че аз съм виновницата.
— Опитът е добър учител.
Кендъл се разсмя и прегърна силно баба си. Радваше се извънредно много, че се видяха, но беше и поразена от това колко беше остаряла възрастната жена от последното й посещение. Очите й, обаче, бяха както винаги светли и жизнени.
Рики Сю почти задуши Кендъл, когато я прегърна.
— Виж какво — каза тя с много напушен вид — ти снощи ме измъкна от един наистина готин пич. Тази сутрин избълва нареждания с такава бързина, като патрони от автомат. Карах толкова дълго, че задникът ми е изтръпнал. И затова бих искала да зная, какво но дяволите, става?
— Не те обвинявам, че си ядосана. Извинявай за неудобствата и ти благодаря от цялото си сърце за всичко, което си направила. Мисля, че ще разбереш причината за бързането, когато обясня всичко. Историята е дълга. Преди да започна — сигурни ли сте, че не сте били проследени?
— Обикаляхме града толкова пъти, че ни се зави свят. Сигурна съм, че не сме били проследени.
Трите седнаха на едно легло, докато Кендъл разказваше своята невероятна история. Двете жени слушаха мълчаливо, само от време на време Рики Сю избърборваше по някоя цветиста ругатня.
— Така, че тази сутрин, когато видях Гиб и агент Брадок, разбрах, че той не ми е повярвал и е повикал някой от най-близките роднини, за да спасят жена на ръба на нервно сътресение. И второ — и това е наистина по-опасната възможност — Братството да има членове в регионалната служба на ФБР.
— Господи! — възкликна Рики Сю. — И в двата случая ти си притисната до стената.
— Точно така. Не мога да рискувам да звъня на федералните власти отново, докато не се отдалеча достатъчно. Същевременно аз съм единственият не- член, който знае за Братството, и нечестивите им развлечения. Мога да раздухам нещата около тях, затова те ще ме гонят. Мисля да се скрия за известно време, докато копелетата бъдат арестувани, обвинени и задържани без право на гаранция.
Баба й и стисна ръката. Загрижеността правеше още по-забележими бръчките по лицето й.
— Дотогава животът ти ще е в опасност. Къде ще отидеш? — попита баба й.
— Не знам. Но искам да дойдеш с мен. Моля те, бабо — настоя Кендъл, когато видя, че старата жена понечи да възрази. — Може да съм далеч месеци. Искам да си с мен не само заради мен, но и заради себе си. Могат да се опитат да ме хванат чрез теб. Трябва да дойдеш.
Повече от час тя се опитваше да убеди старата жена, но безрезултатно. Баба й остана непоколебима.
— Много по-сигурна ще се чувстваш, без да ти вися на врата.
Кендъл се обърна към Рики Сю за помощ, но и тя застана на противната страна.
— Ти си тази, която не мисли правилно, момиченце. Баба ти е права. Можеш да си боядисаш косата, да сложиш очила, да се облечеш различно, да смениш външността си колкото пъти искаш. Жена на възрастта на баба ти много трудно ще може да се дегизира.
— Освен това — каза баба й — знаеш, че искам да умра вкъщи и да бъда погребана до дядо ти и до родителите ти. Когато ми дойде времето, не бих искала да съм на чуждо място и да ме заровят между непознати.
Кендъл не можеше да оспори казаното, въпреки че се скара на баба си, че говори за смърт, като че ли тя е съвсем предстояща.
Тази нощ двете с баба й спаха в едно легло, докато Рики Сю похъркваше в другото. През цялата нощ Кендъл се притискаше в баба си. Шепнеха си за миналите дни. Спомниха си със смях за безбройните хубави моменти, които са преживели. Говориха с мъка за родителите и дядото на Кендъл, които тя не си спомняше. Сега техните образи отново оживяваха и минаваха един подир друг пред очите им.
— Като се имат предвид ударите на съдбата, които сме преживели, мисля че се справихме добре, нали? — попита старата жена, като потупваше ръката на Кендъл.
— Много повече от добре, бабо. Имах необикновеното щастие да живея с теб. Ти ме обичаш повече, отколкото много родители обичат децата си.
— Бих искала любовта ми да е била достатъчна.
— Беше! — възкликна шепнешком Кендъл.
— Не. Като всяко дете, ти искаше любовта и одобрението на тате и мама, а тях ги нямаше, за да ти ги дадат. — Тя се обърна към Кендъл и притисна студената си, суха и остаряла ръка към бузата й.
— Ти няма нужда да доказваш себе си на който и да е, мила. Особено на тях. Ти си всичко, което те биха искали тяхното живо наследство да бъде и дори повече. Не бъди толкова строга към себе си. Наслаждавай се на живота.
— След тази история, съмнявам се че ще има много наслаждения.
Баба й се усмихна добродушно, като гадателка, видяла нещо удивително в кристалната си топка.