— Водите ме обратно в Южна Каролина?
— Да, ма’ам — бе отвърнал Джим. — Трябва да се върнете.
В течение на професионалната си практика, Джон бе ставал свидетел на почти всякакъв вид емоционални реакции, които може да изпита човешко същество. Изучавал беше рефлексите — условни и безусловни. Беше безпогрешен специалист по различаване на най-малките оттенъци в говора и изражението. Можеше да различи истината от лъжата с учудваща точност. Чувстваше се призван да го нрави. Другите разчитаха на опита му в познаването на човешкото поведение.
Така, че когато Джим й съобщи, че намерението им е да я върнат в щата, от който бе избягала, очите й се изпълниха със сълзи и тя притисна бебето, като че ли да го запази. Джон беше абсолютно сигурен, че Кендъл Дийтън Бърнууд беше твърдо убедена в онова, което каза:
— Ако ме върнете там, те ще ме убият.
С Джим Пепърдайн Джон бе работил по-рано в група за спасяване на заложници. Пепърдайн бе превъзходен професионалист. Джон го смяташе за един от малкото си истински приятели. И въпреки, че Джон вече не работеше за бюрото, Пепърдайн го бе поканил да присъства на разпита на мисис Бърнууд.
— Просто като наблюдател — подхвърли той небрежно, когато се упътиха но коридора към кабинета, където Кендъл ги чакаше. — Може да ти се стори много интересно. Между другото, необходимо ми е да проверя дали може да й се вярва. Дали казва истината, или куп лъжи?
— Сам знаеш, че казва истината.
— Но показанията й трябва да са достатъчно силни, за да убедят съдебните заседатели в нещо, което смятат за абсурдно. Ти си коравосърдечно копеле — измърмори миролюбиво Пепърдайн. — По-груб и по-циничен, отколкото биха били повечето съдебни заседатели. Ако убедя теб, всичко ни е в кърпа вързано.
— Това вече не ми влиза в работните задължения — напомни му Джон, когато стигнаха до вратата на кабинета.
Пепърдайн отпусна ръка върху дръжката, хвърли резервиран поглед към Джон и каза:
— Глупости! — После отвори вратата.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Седеше сама в кабинета, защото бе отклонила предложението за адвокат — щеше да се защитава сама. За сина й се грижеше друг агент. Не показа външни признаци на тревога, дори когато Пепърдайн й връчи съдебното постановление.
Тя го прегледа, след това погледна към тях объркано.
— Това е постановление за свидетел на местопрестъплението.
— А вие какво очаквахте? — попита Пепърдайн. — Постановление за убийство, може би?
— Той мъртъв ли е?
— Мат Бърнууд? Не.
Тя сви устни, но Джон не би могъл да каже дали реакцията и бе на облекчение или на онемяване от ужас.
— Мислех, че съм го убила.
— Ако мистър Бърнууд бъде осъден за многобройните предявени му обвинения, той вероятно би пожелал да е мъртъв.
Тя докосна челото си, а изразът на лицето й говореше за пълно объркване.
— Почакайте. Не разбирам. Искате да ми кажете, че Мат е арестуван и обвинен?
— Той, баща му, и някои други, които вие сте посочили като членове на това тайно сдружение. — Пепърдайн й подаде списък с имена. — Обвиненията варират от заговор за извършване на убийство чак до предумишлено убийство. Тъй като областният съдия и областният прокурор са подведени под отговорност, сега на техните места са служебно назначени лица. Всички са в ареста, мисис Бърнууд. И на всички бе отказано освобождаване под гаранция.
— Не мога да повярвам — произнесе тя с изтънял глас. — Някой най-после е взел обажданията ми на сериозно.
— Още от началото щяхме да ги погледнем сериозно, ако те бяха насочени към отдела, който се занимава с това. — Пепърдайн седеше на ъгъла на бюрото. — От Правосъдието вече бяха помирисали нещо гнило, ставащо там. Твърде много затворници или умираха, или осакатяваха, докато пребиваваха в затвора в Проспър. Присъдите бяха необичайно строги.
— Значи са били вече под наблюдение?
— Дори преди да бъдете назначена като обществен защитник — отвърна Джим. — Имахме там човек, който работеше под прикритие. Преди да успее да се сдобие със стабилни доказателства срещу някои от заподозрените, той изчезна безследно.
Той отвори една папка и й подаде фотография.
— Мисля, че ще го познаете.
— Бама! О, Боже мой!
Пепърдайн погледна към Джон. Джон кимна. Изненадата й бе искрена.
— През нощта, когато ги видях да убиват Майкъл Ли открих тялото му — каза тя. — Беше изчезнал от около седмица.
— Той все още се води изчезнал, що се отнася до нас. Претърсихме местността, но не открихме следа от гроба, който споменавахте в телефонните си обаждания. Мислите ли, че ще можете отново да го намерите?