— Съмнявам се. Минало е повече от година. Онази нощ беше тъмно. Бях объркана, загубена, ужасена. Аз буквално се спънах в неговото тяло и след това побягнах като луда. Дори да ви заведа точно на мястото — водата, вятърът и слънцето са разрушили физическите доказателства.
— Може да успеем да открием нещо.
Тя притисна устните си с пръсти, за да прикрие треперенето им.
— Не мога да повярвам, че Бама е бил агент на ФБР.
— Агент Робърт Маккой. Изглежда се е разкрил по някакъв начин и е платил за това с живота си.
— Не е задължително. Братството може да е провело нещо като пролетно почистване и да е решило, че стълбището на съда се нуждае от помитане. За тях това би било предостатъчен мотив, за да го премахнат.
Тя се изправи и отиде до прозореца. Ръцете й бяха кръстосани пред гърдите, а раменете — свити и приведени напред, като в самозащита. Джон си помисли, че изглежда уязвима и изплашена.
— Не можете да си представите на какво са способни.
— Имаме доста добра представа — възрази Пепърдайн. — Спомняте ли си главния редактор на вестника на съпруга ви?
— Само веднъж съм виждала джентълмена. Той почина внезапно по време на годежа ни с Мат.
— Не вярваме да е починал от естествена смърт, каквато е посочена в смъртния му акт. Получихме сведения, че не е бил съгласен с политиката на съпруга ви: Направихме ексхумация на тялото за съдебномедицинска експертиза. — Пепърдайн я погледна строго. — Не, ма’ам. Не сме подценили тази тайфа.
— Страхувам се, че и вашата служба е била инфилтрирана. Агент Брадок…
— Е в затвора с останалите. За това сме се погрижили.
— Дали? Как можете да сте сигурни, че освен Брадок няма други? Колко членове на Братството има тук? Знаете ли? — попита тя и гласът й се издигна развълнувано. — Ако аз свидетелствам срещу тях, те ще ме убият. Ще намерят начин.
— Ще бъдете под наша закрила. — Пепърдайн посочи към Джон и тя му хвърли поглед, който открито говореше за недоверието й.
— Вие не можете да ме опазите. Каквито и мерки да вземете, те няма да са достатъчни.
— Вашите показания са решаващи за този процес, мисис Бърнууд.
— Кой друг ще свидетелства срещу тях? — Когато Пепърдайн не можа да посочи име на друг свидетел, тя се разсмя презрително. — Аз съм единствената, нали? И мислите, че ще успеете да ги осъдите само въз основа на моите показания? Тяхната защита ще ме унищожи. Ще каже, че съм измислила тази нелепа история, за да отмъстя на неприятелите си в Проспър.
— Как стои въпросът с Мат Бърнууд? Той също ли е неприятел?
Джон беше доволен, че Джим я попита. Според доклада тя се беше опитала да разбие главата му с кристална ваза. Джон любопитстваше да разбере защо.
— Ще желаете ли да свидетелствате против него, мисис Бърнууд?
— Добре, съгласна съм. Проблемът е, че аз фактически не видях Мат на мястото, на което бе извършена екзекуцията на Майкъл Ли. Нито свекъра си. Но те са били там. Знам със сигурност.
— Ние също го знаем. — Пепърдайн отвори друга папка и прегледа документите в нея. — Братството не би посмяло да извърши ритуално убийство в отсъствието на Гибън Бърнууд, защото той е негов основател и висш жрец.
Тя рязко вдиша, след което каза пресипнало.
— Трябваше да се досетя.
— Какво знаете за миналото на вашия свекър?
Тя изброи няколко факта и заключи:
— Не е много, нали?
Пепърдайн я запозна накратко с дебелото досие, което бяха съставили за Гиб Бърнууд.
Неговият баща е бил във военната флота по време на Втората световна война, служил е в Южния Пасифик. Заедно с шепа мъже става доброволец в специална команда. Другите са били избити още през първата седмица, но той успява да се съхрани жив осем месеца на окупиран от японците малък остров, като се хранил със сурова риба. Успял да отмъсти на петдесетина неприятели, без да бъде заловен. Когато нашата флота завладява отново острова, той се връща в родината като герой.
Много се дразнел от факта, че войната приключила преди да успее да се върне отново на фронта. Един ден през октомври 1947 щателно почистил пушката си, след това пъхнал цевта в устата си и дръпнал спусъка с големия пръст на крака си.
Въпреки самоубийството, младият Гиб боготворял баща си и искал да го последва. Той се записва във флотата и присъства на някои акции в Корея, но тази война е била твърде рано за него. Когато идва ред на виетнамската война, бил е вече стар за да участва. Пропуснал всички войни, той започнал своя собствена, като направлявал Мат във всяка стъпка по пътя му.
Както и баща си, Гиб бил член на Ку Клус Клан, но в началото на шейсетте години се скарва с тях. Явно методите им са били твърде меки за Гиб Бърнууд. Той решава да сформира собствена група, ограничена за членове, които подбирал много внимателно, за да не се налага да дава отчет на никого. Пресметнахме, че той организира братството някъде в средата на шейсетте. Естествено, Мат е бил подготвен да поеме ръководството след неговата смърт.