Беше добър в занаята. Известни ловци и рибари ценяха неговото мнение и използваха кредитните си карти за каквато и да е дреболия, корда или примамка, препоръчана от него. Често пъти се връщаха с улова си, влачеха убитото животно направо в магазина, за да им завидят за умението с пушка, капан или въдица.
Гиб бе щедър в похвалите и не изтъкваше заслугите си за съветите, които даваше. Почитаха го и като човек на природата, и като личност. Тези, които не можеха да се нарекат негови приятели, желаеха да станат такива.
Когато Кендъл стигна до банята на Гиб, установи, че вратата е затворена. Тя леко почука.
— Излизам след секунда.
— Рики Сю?
— Ти ли си момиченце?
Рики Сю отключи, опитвайки се да попие потта си с мократа кърпа за ръце.
— Потя се като прасе. Влез вътре.
Кендъл събра шлейфа и воала си и влезе при Рики Сю в малката баня, затваряйки вратата след себе си. Въпреки, че мястото бе малко, този спокоен момент й бе добре дошъл, за да остане насаме с приятелката си.
— Добра ли е стаята ти в мотела? — Мотелите бяха рядкост в Проспър. Кендъл бе резервирала най-добрата стая, която можеше да се намери за Рики Сю, но и тя беше със съмнителни удобства.
— Била съм и в по-лоша. И съм се чукала на по-лошо — каза тя, намигайки й в огледалото. — Като говорим за това, твоя хубавец добър ли е в това, както изглежда на външен вид?
— Никога не говоря за тези неща — отвърна Кендъл със сдържана усмивка.
— В такъв случай губиш, щото разказването е половината от удоволствието.
В „Бристол и Мастърс“ Рики Сю забавляваше съдружниците и чиновниците със своите сексуални подвизи. Тя добавяше епизод след епизод към сапунената опера на своя живот всяка сутрин при кафе машината. Някои от разказите и изглеждаха твърде изсмукани от пръстите, за да им се повярва. Въпреки всичко, за учудване, всички бяха верни.
— Ти ме тревожиш, Рики Сю. Опасно е да спиш с много различни мъже.
— Аз внимавам. И винаги съм внимавала. Слушай, момиченце, не ме поучавай. Правя най-доброто, което мога, според това, с което разполагам. Когато изглеждаш като мен, трябва да вземаш каквото можеш от мъжете. Не познавам някой, който би се влюбил до уши за това. — Тя направи красноречив жест. — Така че, за да не си разбивам сърцето постоянно, или да бъда момиче, което никой не кани и в края на краищата остава стара мома, аз отдавна съм решила въпроса — приспособявам се. Давам им каквото искат и съм добила истински талант за това. Когато светлината е изгасена и всички са голи, никой не го е грижа дали изглеждаш като принцеса от приказките или като африкански глиган, стига да имаш стегнато и топло място, където да го сложат. Всичко се усеща добре на тъмно, моето момиченце.
— Толкова тъжна и цинична философия!
— За мен работи.
— Но как ще разбереш, че някой ден подходящият мъж няма да прелети над живота ти?
Смехът на Рики Сю прозвуча като йерихонска тръба.
— По-вероятно е да спечеля на лотария. — След това усмивката й избледня и тя се замисли. — Не се заблуждавай, бих изтъргувала живота си срещу твоя веднага. И аз бих искала да имам съпруг, една дузина палави деца и тъй нататък. Но тъй като това е малко вероятно, не искам да се откажа от удоволствията. Вземам каквато привързаност ми се дава и в каквато и да е форма. Знам, че зад гърба ми хората приказват. „Как може да позволява на мъжете да я използват така?“ Истината е, че аз ги използвам. Защото за нещастие… — Тя спря и погледът й премери Кендъл отгоре до долу с добронамерена завист. — Всички жени не са създадени равни. Аз изглеждам като къносан морж, а ти… е, ти си си ти.
— Не се унизявай. Между другото, мислех, че ме обичаш заради ума ми — пошегува се Кендъл.
— О, ти си умна, разбира се. Толкова умна, че честно казано си ме плашила. И имаш повече сиво вещество в главата, отколкото, който и да е друг от познатите ми, а аз съм пресичала пътя на доста трудни хора.
Спря да се шегува и погледна тържествено към Кендъл.
— Радвам се, че нещата потръгнаха за теб, момиченце. Ти наистина докопа дяволски шанс. И все още не си го изпуснала.
— До известна степен — да — съгласи се Кендъл. — Но аз не се притеснявам. Твърде много време измина. Ако щеше да се случи издънването, досега да е станало.
— Не знам — каза Рики със съмнение. — Все още си мисля, че си направо смахната да се захванеш за това. И ако отново се наложи да го правим, аз отново бих те посъветвала да се откажеш. Мат знае ли?
Кендъл поклати глава.
— Не би ли трябвало да му кажеш?
— Защо?
— Защото ти е съпруг, ако е необходимо да ти го припомня!
— Точно така. Каква разлика би настъпила в чувствата му?
Рики Сю се обърка за миг.