— Не знам. Ще избягате ли?
Приятната усмивка на лицето й замръзна.
— Не — каза тя рязко.
— Работата ми е да ви пазя, мисис Бърнууд.
— И накрая да ме предадете на властите в Южна Каролина.
— Точно така.
— Където най-вероятно ще ме убият. Не схващате ли иронията на ситуацията? Ще охранявате живота ми, докато ме предадете на място, където ще бъда в най-голяма опасност.
Той наистина беше съгласен с нея. Но, по дяволите, просто си вършеше работата.
— Докато се намирате под моята защита, не мога да ви изпускам от погледа си — каза той твърдо.
Влезлият доктор го изгледа любопитно.
— Вие сте мистър Бърнууд? — попита той, поглеждайки във формуляра, който Кендъл бе попълнила при приемането си.
Той показа документите си.
— Щатски полицай? Наистина? Затворничка ли е? Какво е направила?
— Получи болки в ушите — каза Джон с ясно изразена острота в гласа. — Ще я прегледате ли?
Докторът прислуша гърдите й, опипа с пръсти жлезите на врата й, отбеляза, че са леко подути, след това прегледа ушите й и накрая потвърди, че има сериозна инфекция зад двете тъпанчета.
— Може ли да лети?
— Невъзможно. Освен, ако решите да рискувате да й се пукнат тъпанчетата.
Той изчака в коридора, докато сестрата й сложи инжекция с антибиотик. Кендъл излезе след малко и те тръгнаха по коридора към чакалнята. И тогава с изненада я чу да го пита:
— Мислехте си, че лъжа, нали?
— Мина ми през ума.
— Не бих хабила лъжи за нещо, което може толкова лесно да се провери.
— В смисъл, че си спестявате лъжите за момент, в който биха могли да минат.
Тя спря и се обърна към него.
— Точно така, мистър Макграт.
— Можеше да бъде и по-лошо.
— Лесно ти е да кажеш. — Джон беше побеснял и баналността на Пепърдайн го раздразниха още повече. — Няма ти да пътуваш хиляда мили с автомобил.
След като ангажира мотелска стая за двете жени и бебето, той отиде да докладва лично на Пепърдайн, който координираше прехвърлянето на мисис Бърнууд с Щатската полиция в Колумбия.
— Нищо не може да се направи, Джон — каза Пепърдайн успокоително. — Според доктора, тя няма да е в състояние да лети най-малко месец. Ние не можем да чакаме толкова. Това пътуване ще отнеме само три дни и две преспивания но пътя.
— Мога да взема разстоянието и за два дни, не е трудно.
— Сам. Не с пътници. По-специално — с бебето. Ще изминавате приблизително по триста мили дневно. Няма да е пикник, но и няма да продължи вечно.
Без да обръща внимание на огорченото изражение на Джон, Пепърдайн му подаде маршрута и пътна карта.
— Ще тръгнете сутринта и ще прекарате първата нощ в Монро, Луизиана. Втората нощ в Бирмингам. На следващия ден ще сте в Колумбия.
Дали ще е жив да я види? — питаше се той.
— Поне Руги Фордхам е с нас — каза той, като се опитваше да гледа от добрата страна, ако изобщо имаше такава. — Изглежда, се разбира добре и с двамата.
— Тя ще спи с мисис Бърнууд и бебето. Теб сме уредили в съседна стая, със свързваща помежду врата и в двата мотела.
Джон погледна маршрута.
— Страхувам се от всяка миля. Мислиш ли, че е в състояние да направи някоя лудост?
— Например да избяга, искаш да кажеш?
— Изплашена е, Джим.
Пепърдайн се усмихна.
— Не можа да устоиш, нали? Анализирал си я въпреки всичко.
— Нямаше нужда да я анализирам. И слепият би видял, че е изплашена до смърт.
— Тя няма да отиде никъде без детето си. За нея би било немислимо трудно да се справи с теб и мисис Фордхам и да избяга, докато е с бебе, което кърми.
— Вероятно си прав, но дамата си има особености. И има още нещо, което трябва да знаеш. Тя лъже.
— Лъже? — повтори със смях Пепърдайн. — Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа — каза иронично Джон, — че си измисля истории.
— Да не мислиш, че е измислила…
— Не. Тя казва истината за Братството. Доказателствата, до които си се добрал го потвърждават. Но мисис Бърнууд държи картите много близо до гърдите си. Има нещо, което премълчава. Има нотки на фалшивост и неискреност.
— Тя е адвокат.
Спонтанният отговор на Пепърдайн предизвика кикот в агента, който работеше на принтера на компютъра в другия край на стаята. Пепърдайн се обърна към него.
— Откри ли вече нещо?
— Нищо.
Пепърдайн обясни на Джон:
— Правим рутинна проверка около нея, въпреки че тя изглежда честна. Според справката за делата й — спечелени и загубени, тя е била ловък обществен защитник и доста е изтормозила старомодната съдебна система в Проспър. Знаейки сега онова, което е разбрала тогава за известните личности, трябва да е била много жилава, за да е читава до днес.