Толкова умна, че Джон започна да се нита дали и последната нощ не е била още една лъжа.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Последната нощ кошмарът го събуди отново. Не беше толкова ужасен като предишните, но го бе разтърсил така, че той се разсъни изведнъж. Неспокоен и разгорещен, той се освободи от влажната, полепнала завивка и седна.
Мястото на Кендъл от другата страна на леглото беше празно, но това не го обезпокои. Тя често ставаше през нощта, за да нагледа бебето. Притежаваше онази инстинктивна, майчинска чувствителност, която й съобщаваше кога детето има нужда от нея. Понякога тя дори предугаждаше, което не преставаше да го учудва.
Пъхна под мишниците си патериците и закуцука по коридора към другата спалня. Креватчето беше празно. Стаята — също. Изпита пораженско чувство на тревога и съжаление. Избягала ли беше? Целият ден беше необичайно тиха и унила. Дали е подготвяла друго бягство?
Той се завъртя обратно и почти се затича с патериците към всекидневната, където спря толкова внезапно, че почти се просна на земята.
Стаята беше тъмна. Осветяваше се само от лунната светлина, която струеше през прозрачните завеси на отворения прозорец. Те се вееха като платна от лекия ветрец. Сигурно това бе искала да постигне Кендъл.
Тя седеше на люлеещия се стол с Кевин в ръце. Презрамката на нощницата й бе свалена, за да го храни. Мъничката му устичка се бе вкопчила в зърното й, а кръглите му бузки се надуваха и спадаха като мехче, след което се успокояваха отново.
И двамата спяха.
Сега, като хвърли поглед назад, Джон призна, че наслаждението, с което я бе съзерцавал беше неуместно, грубо нахлуване в личния й живот, но просто не можеше да се насили да се отдалечи и тихо да се върне в спалнята. Страстта го приковаваше.
Дори отвратително подстриганата й коса не разваляше прекрасната картина, която представляваха. Главата й почиваше на гърба на стола; осветената от лунната светлина извивка на шията и малката вдлъбнатина в основата й; цепката между гърдите й мистериозно потъваше в сянка. Искаше му се да се плъзне в тази омайваща долина. Представи си как докосва страната си там и това предизвика вълна от толкова силно желание, че неволно изпъшка.
Веднага заглуши звука, защото се страхуваше, че може да я събуди. Не беше толкова млад, че да дебне и да надзърта разголени женски гърди. А и беше глупаво да седи тайно в стаята. Напомняше за мастурбация.
Отвратен от себе си, той се опита да се обърне, но просто не бе в състояние. Загледан в пълните, малко нацупени устни, които го докарваха до лудост, той изпита непреодолимо желание да ги завладее. Искаше му се да изпита вкуса на гърдите й, да опознае скритите надолу места и да изпита вкуса им. Искаше…
Изведнъж рязко изсвирване процепи тишината.
Тя се стресна и се събуди.
А той така подскочи, че една от патериците му шумно изтрополя на пода.
За известно време и двамата останаха като вцепенени. Той беше възбуден, засрамен и ядосан, че го е разкрила така.
— Какво, по дяволите, е това?
— Чайникът — отговори тя задъхано. С припрени движения вдигна презрамката на нощницата си. Бебето трепна и изплака, когато го отдръпна от гърдата си и го повдигна до рамото си. — Включих чайника, преди да седна да кърмя Кевин. Защо си станал?
— Не мога да спя от горещината.
— Забелязах, че беше неспокоен тази нощ. Искаш ли чай? — Чайникът продължаваше да свисти яростно. — Билков чай. Без теин.
— Не, благодаря.
Тя се приближи към него.
— Тогава подръж Кевин, докато си попаря чаша чай.
Връчи му детето, продължи по коридора и изчезна в кухнята. За известно време той не помръдна. Помъчи се да изтрие мислите си и да не се поддава на никакви вълнения. След това постепенно разреши на няколко сензорни импулса да проникнат през двойната бариера от антипатия и ужас.
Кевин беше пълничко бебе. И затова се изненада, че е толкова лек. Учудваше се на мекотата на кожата му. Или може би само изглеждаше мека на фона на косматите му гърди?
В края на краищата успя да събере достатъчно кураж и да погледне към бебето в ръцете си. Обърка се истински, когато видя, че очите на бебето са насочени към него. Той задържа дъха си. Детето сигурно щеше да започне да хленчи, щом не познаеше кой го държи. Вместо това розовата устичка на Кевин се разтвори в широка прозявка, която откри беззъби венци и розово езиче. Той се разсмя, без да усети.