След известно време той повдигна брадичката й с пръст.
— Бих те занесъл до леглото, ако можех.
Тя разбра. Вдигна патериците му и му ги подаде, след това го поведе по коридора към спалнята. Той съблече долните си дрехи и легна.
И тогава изведнъж тя се заколеба. Дори след това невероятно чувствено изживяване, изправена сега до леглото, тя изглеждаше девствена и несигурна.
Тази сутрин той разбра колебанието й. Последните две седмици бяха прекарали почти през цялото време заедно, но всъщност си оставаха непознати. Той не беше неин съпруг. Снощи бе станал неин любовник за първи път.
Някъде дълбоко в себе си той знаеше това…
Но бе заглушил тормозещия го вътрешен глас. Не се вслуша в противящата се съвест. Не обърна внимание на интуицията, която му казваше, че извърши голяма грешка, а взе ръката й и я притегли в леглото до себе си.
— Легни.
— Можеш ли… с гипса…
— Няма проблеми.
Той й помогна да легне на гръб. Свали нощницата й и я хвърли на пода, след това ръцете му загалиха гърдите й, които все още пламтяха от оргазма.
Следейки лицето й за реакция, Джон насочи ръката й към пениса си. За неуловима частица от времето тя се поколеба. След това го погали от основата до върха. И продължи.
Като ругаеше тихичко, той разтвори бедрата й и се отпусна между тях. Забеляза бледорозовия белег от цезаревото сечение. С леко смръщени вежди той го проследи с върха на пръста си, както беше направил първата вечер в тази къща.
— Сигурна ли си, че ще е добре, ако ние…
Тя се засмя и сложи ръка на гърдите му.
— Добре е.
Заради гипса на крака си трябваше да се поддържа изключително на ръце. Очите му се впиха в нейните, когато бавно я прониза.
Той навлизаше в нея, докато повече не бе възможно. Хвана главата й и я целуна по устните. Когато накрая се отдръпнаха един от друг, той прошепна.
— Ти ме излъга, Кендъл.
Тя го погледна сепнато.
Той отново се задвижи, влизаше и се отдръпваше в съвършен ритъм с движенията на ханша й.
— Никога не съм бил с теб по-рано. — Говореше бързо и се опитваше да държи под контрол възбудата си.
Тя се притисна още по-силно и помръдна.
— Само не спирай.
— Щях да те помня. Щях да помня това. Коя си ти, по дяволите?
Гърбът й се изви като дъга.
— Моля те, не спирай.
Той и не би могъл. Двамата се залюляха в буен оргазъм, с вплетени тела, нещо, което не бе изпитвал никога досега.
Когато се отпусна до нея на леглото, тя се надигна и се прехвърли на гърдите му.
— Дръж ме — шепнеше тя. — Здраво.
Направи го с удоволствие. От седмици си представяше как докосва онова, което виждаше сега.
Наситена и със сънен глас, тя промърмори:
— Джон, защо не се срамувам от теб?
— Не би трябвало да се срамуваш от мен. Аз съм съпругът ти.
Тя не бе отговорила нищо, защото бе заспала. А сега той се питаше дали съзнава, че е изговорила на глас мислите си. Беше намерила отдушник за сексуалната си възбуда с мъж, с когото никога не го е правила и бе поискала да разбере защо.
Джон също искаше да разбере.
Но не можеше да си позволи да задържа мислите си върху лични проблеми. Трябваше да мисли само за потресаващия факт, че бе правил секс с главна свидетелка, поставена под негова опека. Амнезията не беше извинение. Той знаеше. По дяволите, знаеше, че тя го лъже от начало до край.
И въпреки това бе спал с нея. Беше толкова дяволски хубаво, така експлозивно, че възвърна паметта си. Сега си спомни, че е федерален полицай, федералните полицаи не трябва да създават сексуални отношения с жените, поставени под тяхна опека. Всеки — от правителството до редовия гражданин — не би одобрил постъпката му.
Така че какво, по дяволите, трябва да направи? Нищо от опита му като психолог, като агент на ФБР или като федерален полицай не му подсказваше как да действа в подобна ситуация. Не притежаваше нито документи за самоличност, нито шофьорска книжка, за да докаже кой е. И кой около него би могъл да го докаже? Дори не знаеше къде точно се намират.
На всичкото отгоре беше и със счупен крак. Докъде ли би могъл да стигне с патериците? Тя не го остави да се докопа до ключовете на колата. Дори да успееше да й ги измъкне и да вземе колата, беше сигурен, че тя ще е изчезнала преди да се е върнал. Тя наистина беше мотивирана в желанието си да избяга отново и беше необикновено изобретателна. Щеше да изнамери начин да се изпари заедно с Кевин.
Къде, по дяволите, беше револверът му? Беше му казала, че няма да открие този път скривалището и досега не беше се излъгала. Когато я нямаше наоколо, той бе претършувал навсякъде.