— Мисис Бърнууд е била предадена на властите в Денвър. Тръгнала е на път с охрана обратно към Южна Каролина, за да се яви и даде показания като главен свидетел на вашия процес.
— Голяма грешка беше, че се разведох. Като моя жена тя не би могла да бъде принудена да свидетелства срещу мен — обади се за първи път Мат.
— Сигурен съм, че не са я принуждавали — вежливо го парира Ламар. Той спря, за да отстрани въображаема прашинка от ръкава си. — Някъде по пътя мисис Бърнууд се е отървала от тях и…
— Тях? Елиминирала ги и избягала не от един, а от двама щатски полицаи?
Ламар погледна към Мат.
— Желаете ли да продължа? Или ще се намесвате непрекъснато?
— Извинете — рече Мат сопнато.
Адвокатът не бързаше да продължи. Той хвърли пренебрежителен поглед към Гиб, красноречиво говорещ, че би трябвало да научи сина си на по-добри маниери. Гиб с удоволствие би удушил адвоката, но и той като Мат с нетърпение очакваше да чуе как бе изчезнала Кендъл.
— Единият от полицаите е бил жена — обясни Ламар. Той им разказа за ушната инфекция на Кендъл, която ги бе принудила да тръгнат с кола и да пренощуват две вечери по пътя. — И допълни като обяснение: — Предполагам, че жената полицай е трябвало да осигурява зашита и спокойствие на мисис Бърнууд, когато се грижи за бебето си.
Гиб и Мат се спогледаха, след това двамата едновременно скочиха от столовете си. Гиб изпита удоволствие от уплашения поглед на адвоката, когато го сграби за вратовръзката с цвят на лаванда и го изтегли от стола му.
— Какво казахте?
Пазачът, който ги охраняваше, се втурна в помещението и вече посягаше към кобура на пистолета си.
— Остави го! — извика той на Гиб.
Гиб пусна Ламар, чийто нежен задник се приземи тежко върху дървения стол. Той раздвижи врата си, като че да се увери, че главата му е все още на място.
— Всичко е наред — каза той на охраната, докато внимателно поставяше в ред косата си. — Клиентът ми просто се поразвълнува. Няма да се повтори.
Пазачът изчака, за да се увери, че адвокатът е овладял ситуацията, след това излезе и затвори вратата.
— Кендъл има бебе?
— Момче или момиче? На колко е?
Без да обръща внимание на въпросите им, Ламар гледаше Гиб с немигащ, злобен поглед на влечуго.
— Ако още веднъж си позволите да ме докоснете, ще ви оставя да вървите на електрическия стол заедно с фашистките ви приятелчета. Ще се разберем ли, мистър Бърнууд?
От съскащия му глас би настръхнала кожата на всеки обикновен човек, но Гиб винаги се бе смятал далеч над обикновените. Той се наведе напред през масата, така че лицето му се озова на сантиметри от тесния нос на адвоката.
— Я не ме заплашвай, гаден педал. Въобще не ме впечатляваш с маскарадния си костюм, олизаната коса и копринени вратовръзки. Мразя това отвратително нещо. — Той издърпа свежия карамфил от ревера на Ламар и го смачка в юмрука си. — Бих те смачкал с удоволствие, но… А сега веднага ми кажи онова, което искам да знам за бебето на снаха ми, или ще откъсна врата ти с голи ръце и ще те използвам за стръв на рибите. Сега ще се разберем ли?
Куинси Ламар, известен с умението си да докара враждебно настроените свидетели до несвързано говорещи и треперещи хорица, остана като онемял. Очите му се устремиха към Мат, чийто каменен поглед само подсилваше заплахите на баща му. Силно изпъкналата му адамова ябълка се движеше бързо нагоре-надолу, за да прекара изсъхналата слюнка.
Накрая той продължи разказа си.
— Мисис Бърнууд има момче. — От дипломатическото си куфарче той извади свидетелство за раждане на детето и им го подаде. — Предполагам, че бебето е…
— Мое — каза Мат отчетливо, след като провери датата на раждане. — Мое е!
Гиб се хвърли на врата на Мат и го заудря но гърба.
— Толкова се гордея с теб, синко. Господ е милостив, най-после имам внук! — Радостните им поздравления обаче траяха кратко. Гиб удари по масата с юмрук. — Онази кучка.
Мат се обърна към Ламар.
— Слушайте, искам сина си. Направете каквото е необходимо за да получа сина си и да го задържа. Получих развод без да знам, че е бременна. Не стига, че се опита да ме убие, напусна ме, но е скрила и факта, че имам син. Така, че няма да е много трудно да получа изключителни права на попечителство.
Ламар хвърли нервен поглед към Гиб.
— Бъдете разумен, мистър Бърнууд. Вие сте подведен под отговорност за няколко углавни престъпления. Не би ли трябвало да насочим вниманието си към отхвърляне на обвиненията и обявяването ви за невинен, преди да се заемем с всякакви други съдебни действия?