— Те не могат да докажат, че татко и аз сме замесени в убийството на онова момче Ли. Или с това новоизлюпено обвинение, свързано с онзи тип Бама.
— Онзи тип Бама се оказва, че е бил агент на ФБР — предупреди ги сериозно адвокатът.
— Какъвто и да е бил, ние нямаме нищо общо с прострелването му в главата и заравянето му там някъде из горите. Никой още не е открил тялото, така че те дори не са сигурни, че е мъртъв. Скитникът е напуснал града, точно както е дошъл.
— Какво ще кажете за изчезването на Майкъл Ли от затвора?
— Той очевидно е избягал. Тялото му също още не е намерено и няма да бъде. Няма да се появи отново — ако се появи, ще бъде изправен пред съда с обвинение в изнасилване. Затова се крие някъде, а татко и аз сме обвинени в две убийства, които никога не са ставали.
— Тогава как ще обясните историята, която мисис Бърнууд е разказала на властите? — попита Ламар.
— Загубила се е в гората, от страх е изпаднала в истерия и е имала халюцинации. И в същото време е използвала възможността да си отмъсти на мен, заради историята ми с Лоти Лайнъм.
Гиб стисна челюсти. Беше му станало условен рефлекс при всяко споменаване името на Лоти. Знаеше за връзката почти от деня, в който Мат поднови отношенията си с нея. Не можеше да разбере как сина му, толкова послушен и сговорчив по всеки друг въпрос, изпитваше такава слабост към червенокосата пачавра.
На Гиб не му харесваше, но за да не нарушава спокойствието в семейството, не обръщаше внимание на връзката. В края на краищата, Лоти бе омъжена. Нищо катастрофално не би произлязло от тази връзка — като например нежелано забременяване. Години по-рано той се бе погрижил да се избегне такава опасност.
Когато на времето до Гиб достигна слухът за тайното увлечение на шестнайсетгодишния Мат към Лоти, той бе позвънил на баща й. И двамата се съгласиха, че от тях зависи, дали тези лудетини няма да си докарат неприятности. За седемдесет и пет долара баща й обеща да пусне хапче в млякото на Лоти. Съвсем безобиден наркотик, увери го Гиб, беше го взел лично от доктора.
Хапчето предизвика спазми в Лоти, които същият доктор обяви за апандисит. Подкупването на доктора бе коствало още двеста долара на Гиб, плюс разноските по операцията за отстраняването на съвършено здравия апандисит… и зашиване каналите на матката й. С по-малко от хиляда долара Гиб си бе гарантирал, че Лоти няма да роди копеле Бърнууд.
Доколкото връзката не пречеше на плановете на Мат за женитба и законен син и наследник, Гиб предполагаше, че не е толкова опасно да го остави да се среща с Лоти, когато пияницата й съпруг е извън града.
Но не желаеше връзката им да става публично достояние. Мат Бърнууд, единственият наследник на лидерското място на Братството, нямаше право да върти любов с някаква бяла отрепка и пачавра. Щеше да бъде лошо за имиджа му. Ако на Мат се налага да се отклонява от стриктния код на Братството, другите ще започнат да искат също изключения от възприетите норми. Кръвосмешението с долни по произход или от други раси беше табу номер едно.
Заради това Гиб побесняваше, че аферата на сина му ще бъде изнесена наяве по време на процеса. Не можеше да става и въпрос за някакво прикриване. Куинси Ламар дори искаше Мат да използва Лоти като алиби за нощта, през която от областния затвор мистериозно е изчезнал Майкъл Ли. Онази нощ, след която никой нито го видя, нито го чу.
Ако мисис Лайнъм се закълне, че Мат е бил с нея същата нощ, това би помогнало да се наклони на тяхна страна разколебаното жури от съдебни заседатели. Ламар съветваше Мат да признае по-малкото от двете престъпления. Изневярата е грях, но не се наказва със смърт. Поне не в Америка.
Мат и Гиб бяха обсъждали тази възможност, но все без да стигнат до някакво решение. Гиб искаше колкото е възможно по-дълго време да не се свързва името на Мат с тази жена. Връзката им съвсем не беше най-голямото постижение в живота на Мат, но ако станеше обществено достояние, хората щяха го запомнят най-вече с нея.
Гиб разбираше, че ще е лудост да не се възползва от всяка възможност, която предлага защитата, без значение колко е мръсна. Новината, че има внук, прибави ново измерение на ситуацията. Приоритетите се промениха. Сменен бе фокусът. Може би твърдата позиция, която зае срещу използването на Лоти Лайнъм трябва да се преосмисля.
Въпреки, че мислите го бяха отвлекли, Гиб следеше дискусията между Мат и адвоката. Накрая Гиб ги надвика, за да се намеси.
— Това, което се опитва да ви каже синът ми, мистър Ламар, е че ние искаме бебето да се върне при нас. Той си е наше по право. И ние го искаме.
— Точно така — съгласи се Мат.
Ламар вдигна двете си ръце с дланите напред, като че ли да се предпази от нападение.