— Казвам ви за ваше добро, джентълмени. Желанията и надеждите ви са нереалистични.
Думите на адвоката с нищо не отслабиха решимостта на Мат.
— Ще направя всичко, за да взема детето от майка му. Кендъл е негодна да възпита един Бърнууд. Няма да бъде добра майка, защото не беше добра съпруга.
— Дадох й свобода да прави кариера, която почти провали, като се скара с всичките си колеги. Бях щедър с парите. Държах се внимателно с нея и винаги съм изпълнявал съпружеските си задължения. Попитайте когото и да е. Ще чуете, че бракът ни е бил отличен.
— И ето как ми се отплаща! Като разказва злобни лъжи за мен и за баща ми. Нападна ме физически в дома ни и ме остави, надявайки се, че съм мъртъв. И сега, година по-късно, научавам, че имам син. Той е на три месеца, а аз дори не знаех за съществуването му! Какво чудовище трябва да е, за да крие сина ми от мен.
Куинси Ламар търпеливо изслуша тирадата на клиента си, спокойно затвори дипломатическото си куфарче и се изправи.
— Превъзходна реч, мистър Бърнууд. Силна като съдържание. Убедителна като изказ. Много вълнуваща. Убедихте ме не само, че сте невинен в престъпленията, в които ви обвиняват, но и че сте също така жертва на невероятно предателство от страна на мисис Бърнууд. Гледайте да се справите така добре и на кръстосания разпит.
Той почука на вратата, за да обяви края на срещата. Докато чакаше пазача да отключи вратата, той добави.
— Докато мисис Бърнууд е в неизвестност, и не може да даде обяснения, никой не може да оспори вашата сърцераздирателна история. Когато я намерят — а бъдете сигурен, че федералната полиция ще обърне всеки камък, за да я открие — може да се поискат някои уточнения.
Когато той излезе, Гиб и Мат разполагаха само с няколко минути преди да бъдат отведени до килиите си.
— Татко, имам син! Момче!
Гиб хвана Мат за раменете.
— Чудесна новина, синко, развълнуван съм. Но ще празнуваме по-късно. За съжаление, сега не разполагаме с време. Не му вярвам на тоя женски задник — адвоката. Да можех да го изхвърля…
— Аз също не го харесвам. Дали да не се откажем от него и да наемем някой друг?
Гиб поклати глава.
— Всички адвокати са некомпетентни в една или друга степен. Дори да са членове на семейството ти, пак са нечестни и нелоялни — допълни той сухо. — Никога не трябва да се осланяме на него или на някой друг, да свърши вместо нас мисленето и работата.
Мат го погледна озадачено.
— За какво намекваш, татко?
— Време е да вземем нещата в собствените си ръце.
Лоти прочете писмото втори път. След това трети. Посланието беше нагло, ясно и без никакви заобикалки.
Тя смачка листчето и го хвърли на пода. Изруга, тръгна към прозореца и погледна към занемарения двор. Ясно, като с печатни букви, той казваше тук живее измет. Чарли бе не само лош съпруг, но и лош къщовник. Тя самата никога не успя да придаде спретнат вид на мястото и да го направи по-привлекателно.
И какво бе очаквала? Че женитбата ще извърши чудо в живота й?
Дошла бе от боклука и винаги щеше да си остане боклук. Знаеше го. Знаеше го и Чарли. И Мат го знаеше. Всъщност, той точно така я бе нарекъл, когато за първи път я заговори.
Бяха в четвърти клас, когато я пресрещна един следобед по пътя. Скочи от ниските клони на едно дърво, точно пред нея и препречи пътя й.
— Ей, ти с червената коса, мислиш се за много важна, нали? — започна предизвикателно той. — Добре, ама не си. Татко ми каза, че твоите са от бедната бяла измет и че не трябва да имам нищо общо с такива като теб.
— А пък аз ти казвам, че ти и баща ти не струвате нищо. Нямаме нищо общо с теб, Мат Бърнууд. Сега изчезвай от пътя ми.
Тя се опита да го заобиколи, но той ловко се пресегна към нея и я хвана за раменете.
— За къде си се разбързала? — Той се опита да я целуне. Тя го удари с коляно в слабините и избяга.
Изминаха още няколко години, преди той отново да събере кураж да я целуне отново. Този път тя му позволи. От този ден нататък и двамата знаеха, че изпитват чувства един към друг, както и че между тях нищо сериозно не би било възможно. Още като деца бяха разбрали нюансите, отличаващи различните касти, към които принадлежаха. Мостът между тях никога нямаше да бъде пресечен.
Въпреки това те флиртуваха, размахваха съблазнително един друг червените флагове на напъпилата си сексуалност, докато един зноен летен следобед се срещнаха край един поток. Разсъблякоха се, останаха по бельо и започнаха да лудуват във водата. Мат предложи да се съревновават кой ще издържи под водата по-дълго.
Спечели той, разбира се. Като награда, поиска да свали сутиена й и да му позволи да види гърдите й. Зад външната арогантност, тя откри някаква уязвимост, която й се стори много сладка.