Сутиенът падна.
Той я разгледа.
След това гледането премина в докосване. Докосването му беше колебливо и нежно. И заради това му разреши волности, които не разрешаваше на други момчета. След малко тя също го докосваше.
Онзи първи път всичко беше непохватно и неудобно. Мат беше несръчен и нервен, тя — жадна да се хареса. Но тя запомни трескавата топлина на кожите им, задъханото дишане, туптенето на сърцата им и въздишката на радостното откритие. Страстта им беше честна, безсрамна, кипяща и експлозивна. И в много отношения — невинна.
Сега Лоти бе облегнала глава на мръсната рамка на прозореца и сълзи се търкаляха по страните й. Тогава тя бе обичала Мат Бърнууд до умопомрачение. Както и сега. И винаги.
Затова се беше оставила да я използва. Тя виждаше и отговаряше всъщност на отчаянието, стоящо зад желанието и страстта му към нея. Задоволяваше една негова потребност и подозираше, че тя не е изцяло сексуална.
Тя беше тайният бунт на Матю Бърнууд, че е Матю Бърнууд. Той бе постигнал всички цели, които баща му му бе поставил. Живееше като че ли да изпълнява надеждите, които другите хора влагаха в него. Правеше винаги онова, което се очаква от него. Връзката с нея бе единствената слабост, която си позволяваше.
И това, че трябваше да се пази в тайна, беше за него една от привлекателните страни на връзката им. Тя беше противоположното на жената, която биха очаквали да вземе. Ако тя беше поне умерено приемлива в социалните кръгове, към които принадлежаха Бърнууд, Мат вероятно би загубил интерес към нея от отдавна. Само защото беше очебийно неподходяща за неговата среда, той бе продължил да ходи при нея през всичките тези години.
И въпреки това тя знаеше, че дълбоко в себе си Мат я обича. Но никога няма да обича някого повече от баща си. Никой не би могъл да го накара да се подчини така сляпо, както се подчиняваше на Гиб.
Поради тази причина Лоти съчувстваше на Кендъл Днийтън, която се бе омъжила за Мат с толкова наивен оптимизъм. Кендъл с презрение бе отхвърлила състезанието със свекъра си, в което винаги трябваше да бъде втора и изобщо не бе крила отношението си към него. Дори преди да се разведе с нея, Мат често се бе оплаквал, че Кендъл говори прекалено откровено, с което си прави лоша услуга.
Така, че какво стана от Лоти? Парцал за обувки? Послушна, търпелива, услужлива метреса?
Отговорът ясно бе посочен в писмото, което бе получила днес от Мат. Тя се наведе долу, вдигна го от пода, сложи го върху масата и разглади гънките от смачкването.
Мат се нуждаеше сега от нея много по-отчаяно от всеки друг път и много повече, отколкото изобщо би се нуждаел отново.
Тя се огледа около себе си: остарялата, избеляла мебелировка, мокрите петна по тавана, протритият под, който скърцаше при всяка крачка.
Това е доброто, което мога да получа от живота си изобщо, помисли си тя тъжно.
Когато Кендъл напусна града, процесът за убийство на Лоти бе отложен, докато се уреди въпроса с нов адвокат. Назначиха защитник и първата му работа бе да поиска отсрочване, за да има достатъчно време да прегледа случая и да подготви защитата си. Съдът бе уважил искането му. Предвид висящите в момента шумни дела, щяха да минат месеци, преди да се насрочи нова дата за процеса.
Но Лоти искаше да приключи с него колкото е възможно по-скоро. Независимо от изхода на делото, докато не бъде осъдена за убийството на Чарли, животът й си оставаше затворнически. Не беше в затвора, но и не беше наистина свободна.
Нямаше съпруг, нямаше деца, нито семейство, което да се погрижи за нея. Имаше къща, но тя бе само подслон, а не дом. Беше без всякаква позиция в обществото.
Единственото щастие, което бе изпитала през целия си живот, бе в прегръдките на Мат Бърнууд. И макар да познаваше слабостите и предразсъдъците му, тя го обичаше.
Отново прочете писмото, което й бе написал от затворническата килия. Искаше й огромна услуга. Ако я изпълни, рискува живота си.
От друга страна, след като направи преглед на целия си живот, си даде сметка, че тя просто няма какво да губи.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
— Избягали са!
Човекът, който обяви шокиращата новина, бе помощник полицай, чието единствено задължение се състоеше в това да насочва хората и да помага на всеки, който има някакъв проблем в Съдилището на Проспър.
Едва бе издържал изпита за тази длъжност. Но беше минал и сега гордо носеше униформата в цвят каки, на която висеше баджа на отдела. Коравата яка на ризата бе твърде широка за мършавия му врат, който като люлеещ се пиедестал крепеше малката му заострена глава.