Хари само кимна лекичко. Беше му на езика да каже: „Стига с тия дивотии, Тоби“ — знаеше обаче, че старият му спаринг-партньор ще има да дои още дълго тая крава, докато не изстиска от нея и последната капчица.
— И на какво бе посветена докторската ви дисертация — на огнестрелното оръжие, използвано при убийства ли?
— Точно така, сър Тоби.
— Освен това вярно ли е — продължи именитият кралски адвокат, — че когато сте представили на атестационната комисия своята дисертация, тя е привлякла такъв интерес, че е била издадена от „Харвард Юнивърсити Прес“ и сега е в списъка с литературата, която е препоръчително да прочете всеки, специализиращ криминалистика?
— Много мило, че го казвате — рече Хари, а Тоби само това и чакаше.
— Не съм го казал аз — натърти адвокатът, след което се изправи в целия си внушителен ръст и се вторачи в съдебните заседатели. — Казал го е не друг, а съдията Даниъл Уебстър, член на Върховния съд на Съединените щати. Но разрешете да продължа. Ще бъда ли точен, ако напомня, че след като сте напуснали Харвард и сте се завърнали в Англия, Оксфордският университет отново се е опитал да ви привлече, като ви е предложил катедрата по криминалистика, вие обаче повторно сте отказали и сте предпочели да се завърнете в алма матер първоначално като лектор, а сетне и като професор? Прав ли съм, професор Бамфорд?
— Прав сте, сър Тоби — потвърди Хари.
— Преподавате там вече единайсет години, въпреки че не един и два университета по света са ви правили примамливи предложения да напуснете любимия Йоркшир и да отидете в тях?
Сега вече съдията Фентън, който също бе чувал многократно тия панегирици, вдигна очи и отсече:
— По мое мнение, сър Тоби, вече доказахте, че свидетелят на защитата е утвърден специалист в своята област. Дали не е време да говорите по същество?
— На драго сърце, уважаеми господин съдия, особено след ласкавите ви думи. Едва ли е необходимо да обременявам с още хвалебствия именития професор.
На сър Тоби му се щеше да каже на съдията, че броени минути преди да го прекъснат, е приключил с встъпителното слово.
— Затова с ваше разрешение, уважаеми господин съдия, оттук нататък ще говоря по същество, тъй като вече доказах, че може да се вярва безпрекословно на подготвеността на свидетеля. — Обърна се отново с лице към професора и двамата си намигнаха съзаклятнически. — Моят достопочтен приятел — господин Роджърс, вече изложи подробно обвиненията, като не остави съмнение, че те почиват върху една-единствена улика: димящото оръжие, което всъщност изобщо не е димяло.
Хари беше чувал от устата на стария си приятел многократно този израз и не се и съмняваше, че и в бъдеще ще го чува често.
— Говоря за оръжието, по което има пръстови отпечатъци на обвиняемия и което е било намерено при трупа на злочестата му съпруга госпожа Валери Ричардс. По-нататък обвинението заяви, че след като бил застрелял жена си, подзащитният се бил уплашил до смърт и бил избягал от къщата, зарязвайки пистолета насред стаята.
— Сър Тоби се завъртя със замах към съдебните заседатели. — Заради тази едничка несъстоятелна улика — а аз ще докажа, че тя е несъстоятелна, — от вас, съдебните заседатели, се иска да осъдите един човек за убийство и да го пратите до края на живота му зад решетките. — Адвокатът замълча, та заседателите да осмислят думите му. — Ето защо сега се обръщам към вас, професор Бамфорд, и ви питам като безспорен капацитет във вашата област — ако използваме думите, с които уважаемият господин съдия ви описа.
Хари схвана, че най-после сър Тоби е приключил с встъплението и сега очаква от него да оправдае славата си.
— Нека в началото ви попитам, професоре, дали сте срещали в богатия си опит случай убиецът да застреля жертвата, а после да остави оръжието на местопрестъплението?
— Не, сър Тоби, това е твърде необичайно — отвърна Хари. — В девет от всеки десет случая оръжието, с което е извършено убийството, така и не се намира, защото убиецът прави всичко по силите си да заличи уликите.
— Точно така — съгласи се сър Тоби. — А в единия от общо десетте случая, когато оръжието все пак се намира, обичайно ли е по него да има пръстови отпечатъци на убиеца?
— Почти не знам за такъв случай — отговори свидетелят. — Освен ако убиецът не е последен глупак или не е заловен на местопрестъплението.
— Обвиняемият може да е всякакъв — продължи сър Тоби, — но със сигурност не е глупак. Подобно на вас, и той е завършил класическата гимназия в Лийдс и е бил задържан не на местопрестъплението, а у свой приятел в другия край на града. — За разлика от прокурора предния ден, сър Тоби пропусна да уточни, че клиентът му всъщност е бил открит в леглото на любовницата си и тя е единственият човек в състояние да потвърди неговото алиби.