Съдебните заседатели — все лондончани, изгледаха начумерено криминалиста от Лийдс.
Волю-неволю, сър Тоби трябваше да признае, че господин Ленокс представи доста добре своя свидетел — нито веднъж не отвори дума за Лийдс. Зададе му цяла поредица от въпроси: от отговорите на Хари човек оставаше с впечатлението, че клиентът на сър Тоби е по-опасен кръволок и от Джак Изкормвача.
Накрая господин Ленокс оповести:
— Нямам повече въпроси, уважаеми господин съдия — и си седна със самодоволна усмивчица на мястото. Съдията Феърбъро погледна сър Тоби и попита:
— Имате ли въпроси към свидетеля?
— То се знае, че имам, уважаеми господин съдия — отвърна Тоби и се изправи. — Професор Бамфорд — подхвана той така, сякаш това бе първата им среща, — преди да говоря по същество, смятам, че би било справедливо да призная, че моят достопочтен приятел господин Ленокс успя да ви представи в най-благоприятна светлина като експерт свидетел. Прощавайте, че ви връщам към темата, но ми се ще да внеса яснота за една-две подробности, които ме смущават.
— Слушам ви, сър Тоби — каза Хари.
— Бакалавърската степен, която сте получили в… ъ-ъ-ъ, а, да — в университета на Лийдс. Какво сте следвали?
— География — отговори Хари.
— Виж ти! И през ум не би ми минало, че човек, решил да става експерт по огнестрелно оръжие, ще запише точно това. Но разрешете да премина — продължи той — към докторската ви степен, която сте получили в американски университет. Мога ли да попитам дали я признават и английските висши учебни заведения?
— Не, сър Тоби, но…
— Много ви моля, професор Бамфорд, ограничете се с отговорите на въпросите. Така например Оксфордският или Кеймбриджският университет признават ли научната ви степен?
— Не, сър Тоби.
— Ясно. Но господин Ленокс наблягаше толкова усърдно, че от вашите показания като експерт вероятно ще зависи изходът от целия процес.
Съдията Феърбъро погледна адвоката на подсъдимия и се свъси.
— Този изход, сър Тоби, зависи единствено от решението, което съдебните заседатели ще вземат въз основа на представените им факти.
— Съгласен съм, уважаеми господин съдия. Просто исках да установя доколко заседателите могат да се осланят на становището на свидетеля експерт, призован от обвинението.
Съдията се смръщи отново.
— Но ако смятате, уважаеми господин съдия, че вече съм го сторил, ще продължа нататък — рече сър Тоби и отново се извърна към стария си приятел. — Вие, професор Бамфорд, заявихте като експерт криминалист пред съдебните заседатели, че в този случай жертвата няма как да е извършила самоубийство, тъй като оръжието е било намерено в ръката й.
— Точно така, сър Тоби. Това е твърде разпространена грешка, често допускана в долнопробните филми и телевизионни сериали, където след самоубийството жертвата е показвана как още стиска пистолета.
— Да, да, професор Бамфорд. Докато достопочтеният ми приятел ви разпитваше, вече се позабавлявахме от задълбочените ви познания в областта на телевизионните сапунени сериали. Установихме, че поне в едно сте безспорен експерт. Но ми се ще да се върнем към суровата действителност. Мога ли да бъда сигурен — ако не в друго, то в едно, професор Бамфорд: надявам се, не намеквате, че според вас от уликите излиза, че обвиняемата сама е сложила пистолета в ръката на съпруга си. Ако твърдите подобно нещо, професор Бамфорд, значи вие сте не експерт криминалист, а ясновидец.
— Изобщо не съм го твърдял, сър Тоби.
— Признателен съм ви за подкрепата. Но я ми кажете, професор Бамфорд, в богатия си опит имали ли сте случай, когато убиецът е слагал в ръката на жертвата пистолет, за да инсценира самоубийство?
За миг Хари се поколеба.
— Не бързайте, професор Бамфорд, помислете добре. От вашия отговор зависи животът на една жена.
— Натъквал съм се на такова нещо — отвърна Хари и пак се подвоуми. — В три случая.
— В три случая ли? — повтори сър Тоби уж изненадан, макар че самият той бе участвал като адвокат в съдебното гледане и на трите случая.
— Да, сър Тоби — потвърди Хари.
— И в тези случаи съдебните заседатели как се произнесоха — че обвиняемият е невинен ли?
— Не — отговори едва чуто Хари.
— Не? — повтори адвокатът и се извърна към съдебните заседатели.
— В колко от случаите съдът е произнесъл оправдателна присъда?
— В два.
— А какво стана в третия? — поинтересува се сър Тоби.
— Обвиняемият бе осъден за убийство.
— А каква беше присъдата? — попита адвокатът.
— Доживотен затвор.
— Иска ми се, професор Бамфорд, да науча повечко за този случай.