— И до какво ще доведе това, сър Тоби? — намеси се съдията Феърбъро и изгледа кръвнишки адвоката.
— Подозирам, че ей сега ще разберем, уважаеми господин съдия — рече сър Тоби и пак се извърна към съдебните заседатели, които сега се бяха вторачили в свидетеля криминалист.
— В този случай — отговори Хари — подсъдимият, господин Ренолдс, излежа единайсет години от присъдата, после обаче се появиха нови доказателства, от които се разбра, че не той е извършител на престъплението. След това Ренолдс беше оправдан.
— Дано ми простите следващия въпрос, професор Бамфорд, но тук на карта е заложено доброто име на една жена, да не говорим пък за свободата й. — Той млъкна, погледна смръщен стария си приятел и попита: — Като какъв се явихте на този процес, като свидетел експерт на обвинението ли?
— Да, сър Тоби.
— И един невинен човек е бил осъден за престъпление, което не е извършил, а после е лежал цели единайсет години зад решетките?
Хари кимна отново:
— Да, сър Тоби.
— И тогава нямаше но, нали? — продължи да го притиска сър Тоби. Зачака отговор, Хари обаче си замълча. Знаеше, че поне на този процес вече никой няма да се осланя на експертното му мнение.
— Един последен въпрос, професор Бамфорд: за да ви отдам дължимото, ще попитам в другите два случая присъдата на съдебните заседатели подкрепи ли вашето мнение за уликите?
— Да, сър Тоби, подкрепи го.
— Сигурно си спомняте, професор Бамфорд, че обвинението изрично наблегна как досега вашите показания са били от съществено значение в съдебни процеси като този. Всъщност, ако използваме израза на господин Ленокс, те са били „решаващ фактор, когато прокурорът е доказвал обвинението“. Сега обаче научаваме, че от общо три случая, когато в ръката на жертвата е било намирано оръжие, вие като свидетел експерт сте се провалили в един, което прави трийсет и три процента грешка.
Хари не възрази, точно както бе очаквал и сър Тоби.
— Заради това един невинен човек е лежал цели единайсет години по занданите. — Адвокатът насочи вниманието си към съдебните заседатели и пророни тихо: — Нека се надяваме, професор Бамфорд, че една невинна жена няма също да гние до края на дните си в затвора заради „експертното“ мнение на човек, оказвало се поне досега погрешно в трийсет и три на сто от случаите.
Господин Ленокс се изправи, за да възрази срещу отношението, което свидетелят е принуден да търпи, а съдията Феърбъро се закани с пръст на адвоката.
— Бива ли да говорите така, сър Тоби! Не е редно — предупреди го той.
Но сър Тоби продължи да гледа втренчено съдебните заседатели, които вече не попиваха всяка дума на свидетеля експерт, а си шушукаха помежду си.
Адвокатът седна бавно на мястото си.
— Нямам повече въпроси, уважаеми господин съдия.
— Невероятен удар! — възкликна Тоби, когато топката на Хари се скри в осемнайсетата дупка. — Както е тръгнало, пак ще черпя аз. И таз добра, Хари, не съм те побеждавал от седмици.
— А, не съм толкова сигурен, Тоби — отвърна неговият партньор по голф, след като двамата се отправиха към клуба. — Ами в съда в четвъртък! Как ще наречеш това?
— Е, дължа ти извинение, мой човек — отвърна Тоби. — Не го приемай лично. Като начало Ленокс постъпи доста глупаво, като призова теб за свидетел експерт.
— Така си е — съгласи се Хари. — Предупредих ги, че никой не ме познава по-добре от теб, но Ленокс пет пари не дава какво става в Североизточния съдебен окръг.
— Нямаше да го правя на въпрос — отбеляза Тоби, докато сядаше да обядва, — ако голата истина не беше…
— Голата истина ли?… — повтори Хари.
— Ако истината не беше, че и в двата случая — и в Лийдс, и в Олд Бейли, съдебните заседатели веднага щяха да видят, че клиентите ми са си убийци.