— Това ми харесва. От него армията ще получи сърдечен удар. Гарантирам, че и главнокомандващият ще го хареса.
Изгледа ме и плесна по бюрото, за да придаде тежест на думите си:
— Действай, Дик! Направи го!
Написаното от мен се отнасяше за нова бойна единица „ТЮЛЕН“, предназначена изключително за борба с тероризма. Тя щеше да бъде равноправна част от Обединената оперативна група, наред с „Делта“ и поделението за специални операции на Военновъздушните сили, и отговорна за действията по море в целия свят. Това не означаваше, че ще буксуваме в дълбоки води. Но нали сме тюлени — щом имаме вода наоколо, макар и една манерка, ще се справим.
Нарекох бойната единица „ТЮЛЕН-група 6“. Шест, защото вече имаше шест взвода, които бяха преминали обучение за борба с тероризма. И още, защото номерът щеше да накара Съветския съюз да си мисли, че някъде има още пет други групи тюлени, като всъщност те бяха само две. Майната ти, Съветски съюз!
„ТЮЛЕН-група 6“ трябваше да бъдат гадни копелета — седемдесет и пет редници и петнадесет офицери. Да изглеждат като цивилни. Щяха да се придържат към променените стандарти за външния вид — дълги коси, обеци, бради и мустаци, — така че да минават за работници навсякъде. Смятах да ги насърчавам да учат чужди езици. За разлика от „ТЮЛЕН-група 2“, които действаха в ограничени територии, „ТЮЛЕН-група 6“ щяха да се явяват в срок от четири часа за заминаване от базата във Вирджиния до всяка точка на света.
Първоначалната мисия на „Шестицата“ беше да се присъедини към операцията за спасяването на заложниците, която беше в процес на планиране, макар и да нямаше определен срок. Целта беше тайно навлизане в Иран, където да разрушат редица ирански военни цели, непосредствено преди втория опит за спасяване от страна на група „Делта“. Но крайната цел на „ТЮЛЕН-група 6“ в борбата с тероризма щеше да има много по-голям обхват. Както бях написал в записката си, от съществена важност беше „ТЮЛЕН-група 6“ да се обучава за практически всякакви сценарии на морските военни действия.
В моето предложение твърдях със сигурност, че „ТЮЛЕН-група 6“ ще може да влезе в действие шест месеца след получаването на разрешение за подбора. Шест месеца, през които деветдесет души трябва да се научат да се изстрелват от леглата си със скоростта на звука. Вярвах, че това може да се направи. Дори съставих и календар за обучението на „ТЮЛЕН-група 6“ през първата година. Заградените в квадратчета дни на листа бяха 365, а месеците — 12. Прекарах цяла седмица в опити да вместя 408 дни за тренировки в тези 365 кутийки. Реших, че хората ще спят в самолетите.
Късната пролет и ранното лято на 1980 година прекарах в изглаждане на подробности по материално-техническото обезпечаване, в съставяне на бюджет и списъци на оборудването и дооформянето на колкото е възможно повече от най-дребните детайли. Проектът за „ТЮЛЕН-група 6“ беше строга, зашифрована тайна и аз работех в бюрократичен вакуум. Независимо от това вероятно в обществото на експертите по войната със специални методи от Военноморските сили са се носели слухове за нещо предстоящо. Започнах да отскачам с колата до намиращия се на три часа и половина път Литъл Крийк след края на работното ми време в Пентагона. Посещенията бяха неофициални. Прекарвах времето със старшините от „ТЮЛЕН-група 2“ и задавах въпроси на чаша бира: „Ти как би направил това, старшина?“, или „Ако трябва да постъпиш така и така, кой е най-добрият начин това да стане тихо?“
Прекарвах нощ след нощ в кухнята на един приятел, старшина на име Мак, когото познавах от времето на съвместното ни обучение в групите за подводна диверсия. Работейки върху оцапани с кафе тефтери, с жълти разчертани листа, Мак, аз и един старши сержант, когото наричах Пръстите, планирахме изискванията за материално-техническото снабдяване на новата бойна единица „ТЮЛЕН“. Приготвяхме предварителни бюджети, организационни графици и съчинявахме списъци на нови и чудесни играчки, с които мъжете могат да си играят. Разработихме тренировъчен цикъл, който въртеше две групи от по три взвода през непрекъснат график за стрелба, скачане с парашут, плуване и упражнения по спасяване на заложници. Бях решил, че ако „Шестицата“ получи разрешение за действие, Мак ще им стане старшина. Той беше як и жилав дребосък. Язвителният му, дори често пъти и подигравателен маниер на ръководство ще държи бойците нащрек, а дългият му опит в групите ще помага за работата на „ТЮЛЕН-група 6“. Исках и Пръстите да дойде с нас. И двамата казаха, че с удоволствие ще дойдат да играят с мен, въпреки че Мак се оплака горчиво от скоковете с парашут. Винаги е мразил да се хвърля от напълно изправен самолет.