Разбира се, появи се един офицер задник, който изтича по асфалта, за да ни поздрави и да ни впише в книгите.
Мръщеше се, пуфтеше и размахваше тетрадката си като луд.
— Кои сте вие? Откъде идвате? Кой ви каза, че можете да кацате тук? Къде отивате?
Пратих му една въздушна целувка, бутнах му няколко от фалшивите идентификационни карти, които бях изфабрикувал, подписах хартиите му с името Дуайт Дейвид Айзенхауер и му казах да изчезва.
— Не се притеснявайте, капитане.
Натиснах педала на газта и изчезнах. По някакъв начин в Литъл Крийк чуха за посещението ни.
Създадох прикритие за „ТЮЛЕН-група 6“ — „Морска корпорация Фрийпорт“. Имахме си визитни картички и бланки и когато си запазвахме стаи в хотелите на „Холидей Ин“ и наемахме коли, искахме фирмена отстъпка от цената. Сприятелих се с един полковник от щатската полиция на Луизиана, който се казваше Били Поу и ръководеше групата за действия със специално оръжие и тактика. Били ми уреди номера и шофьорски книжки, така че, когато идвахме от Литъл Крийк, можехме да поставяме на колите си номера от Луизиана и да се регистрираме в хотелите с истински луизиански документи. Това може да е било все едно на луизианци, но Военноморските сили не го харесваха никак.
Нещата дойдоха в критичната си точка през последните дни на 1980 година, когато Тед Лайънс и аз си бяхме омръзнали от постоянните сблъсъци помежду ни. Воювахме за всяко нещо — от покупките до командната структура, — но печелех всяка битка. Тед търпеше поражение дори и в сферата, която познаваше най-добре — хартията. В качеството си на бригаден генерал на Групата на Военноморските сили за война със специални методи–2 Тед пишеше доклади за досието ми. Докладът, който той съчини през есента и зимата на 1980 година, беше истинска художествена творба.
„Полковник Марчинко е оригинален офицер, постигнал много като командир на «ТЮЛЕН-група 6» — пише Тед. Но явно писаното го е разтревожило, защото продължава: — Но Марчинко показва една черта от характера си, която до голяма степен засяга офицера съставител на настоящия доклад, както и командира на нашия вид войска. По-точно, често пъти той не се съобразява с командната верига… Отношенията, съществуващи между новоизлюпената бойна единица на полковник Марчинко и другите сили, занимаващи се с войната със специални методи, могат да се сведат до изразите: «Ще правим каквото си пожелаем» или «Кому сте нужни?» Вярвам, че това е пряко отражение на личността на командира… Полковник Марчинко трябва да се подчини на начина, по който работят Военноморските сили, и моето намерение е да го накарам да направи това.“
Тед отново ме извика в канцеларията си, накара ме да застана пред бюрото върху килимчето, което така добре познавах, и ми пробута нова доза от своето мнение.
— Дик, външният вид на хората от твоята група е позор за Военноморските сили.
Обясних, и мисля търпеливо, че „ТЮЛЕН-група 6“ имат позволение да работят с променени стандарти за външния вид.
— Съществуват променени стандарти, съществуват и неприемливи. Твоята група е неприемлива. Искам да ги накараш да се поизчистят.
— А какво ще кажеш за външния им вид като цивилни хора, Тед? Трябва да минават за работници или студенти, или…
— Накарай ги да носят перуки — прекъсна ме той.
— Това е велика идея, Тед. Но е свързана с една малка подробност. Виждам ги как падат свободно с парашутите си от осем километра и разгъват шибаните си перуки. Или пък трябва да се спуснат по въже, за да влязат през някой прозорец. „Извинете, мистър терорист, но трябва да си наглася перуката, преди да ви очистя.“
— Дик…
— Що за тъпа, лайнарска идея на задник е това, Тед? Тези момчета трябва да могат да извършат десант на чужди летища или да преминават през гранични пунктове, охранявани от шибани тайни полицаи, а ти искаш да носят тъпи перуки? Да не си се сбъркал?
Той настръхна.
— Говоря за установяването на някаква дисциплина. Хората ти са неконтролируеми. — Тед се намръщи. Нещо на бюрото му не беше както трябва. Пъргаво премести един моливник с подострени моливи на сантиметър, с което го върна на определеното му място. След това се обърна към мен: — Виж какво, Дик. Не става дума за късо подстригване. Но „променени стандарти за външния вид“ означава коса, която докосва ушите, а не мустаци в монголски стил и опашчици. Това е обидно за Военноморските сили. Хората ти изпъкват твърде много. Но изниква и друг проблем. Получавам оплаквания от другите командири — срещат трудности със своите хора. „ТЮЛЕН–6“ влияе зле и нарушава спокойствието в цялата база.