Поздравих:
— Сър.
Той отговори на поздрава, като огледа униформата ми със сабята и ръкавиците, „Сребърната“ и „Бронзова звезда“ и окосменото като на върколак лице.
— Хубава брада, Дик. Винаги ли оставяш веждите си да стигнат до бузите ти?
— Само когато ми е разрешено да променя стандарта за външния си вид или в джунглата, сър.
— Звучи ми добре — сви рамене той. Започна внимателно да оглежда стаята и лицето му се изкриви в сърдита гримаса. — Няма килими — нищо ли не са ви дали за подовете?
— Не.
— И за стените ли нищо?
— Съжалявам, сър.
— Тези бюра изглеждат пълен боклук.
— Те са боклук, генерале.
— Господи, Дик, какъв кенеф! Само това ли можаха да ти дадат?
— Радвам се, че забелязахте. Това е канцеларията, която деля със заместника си, с шефа по операционните въпроси и със старшината. Ако желаете, ще ви заведа да видите тоалетните. Водата в тях тече само в петдесет процента от случаите.
— Ще пропусна това — отговори Шолтс. — Имаш ли кафе?
— Да, сър.
— И как вървят нещата, като оставим настаняването?
— Добре — налях му кафе и му подадох чашата. — Не ме притеснява този боклучарник тук, защото скоро ще се преместим в постоянната си база. Веднага щом завършат строежа на необходимите ни неща. Пък и не се заседяваме много тук. Ако погледнете в задния двор, ще видите, че няма нито една нефтодобивна инсталация, по която да се катерим, или кораб, на който да се качваме. А и от съображения за оперативната сигурност не ни е позволено да се катерим по котвени вериги във Военноморската база. Излизаме далеч в океана, за да гоним корабите. Стреляме във Флорида, скачаме с парашут в Аризона и се катерим по скалите в Луизиана. Освен това тук има твърде много тюлени. Те ни познават, ние познаваме тях — това създава трудности за всички.
— Съгласен. А какви са ония тъпотии за командната верига?
— Предполагам, че просто трябва да се примирявам с тях.
Шолтс кимна в знак на съгласие.
— Големите организации — каза той — имат проблеми, когато трябва да се справят с безпрецедентни усилия. Обичат всичко да бъде като по книга. Живеят по сбор от твърди правила. Но в твоя случай, Дик, няма книга. Във войната със специални методи няма правила — или правила, разбираеми за всеки, който е изградил кариерата си с традиционно мислене. Да вземем за пример Тед Лайънс…
— Трябва ли?
— Мисля, че трябва да го търпиш — засмя се генералът. — Вероятно Тед гледа на теб така, както щабните офицери гледат на нещо или някой, различен от обичайното — като някой буен слон самец, който им гази тревата. Той обработва исканията ти по същия начин, по който обработва и записките с искания за тоалетна хартия или химикалки. Такива хора не виждат — не могат да проумеят защо мисията, която ти е дадена, ти дава приоритет. Те искат да чакаш на опашката с останалите задници.
— Разбирам това, сър — от интелектуална гледна точка. Но наистина става трудно да живея с него.
— Ясно — отговори Шолтс.
— Работата е там, генерале, че дойдохте тук заради глупавите, тъпи заяждания, например стандартите за външния вид. — Разказах на Шолтс за предложението на Тед „ТЮЛЕН-група 6“ да носят перуки.
— Казано като от истински задник — каза той. — Виж какво, ще направя за теб каквото мога. — Допи кафето си. — Е, Дик, да се захващаме за работа.
Минахме между двата кокошарника. Когато наближихме вратата, извиках:
— Пристига инспекционна комисия.
Вратата се отвори отвътре. Майки Т я държеше. Генералът ме погледна през рамо.
— Кучи син — каза той с усмивка. След това поздрави Майки. Протоколът изискваше всички притежатели на „Почетен медал“ да бъдат поздравявани. Майки отговори на поздрава с широка усмивка. Отвътре дочух Пол:
— Мирно! — Дочух и звука на групата, заставаща мирно като един — бум.
Застанах до рамото на генерал Шолтс и казах:
— Сър, готови сме за проверката.
Той премина нагоре и надолу по редиците, като се спираше пред всеки човек, за да провери медалите му и стандартите за външния вид. Никой не носеше обеци или опашки, а косите на всички бяха измити и сресани. Не изглеждаха красиви, но бяха прилични.
След десетина минути генералът, вече видял достатъчно, застана пред групата.
— Дай свободно, Дик.
Кимнах на Пол.
— Група, свободно!
— Радвам се, че съм тук — каза Шолтс. — Радвам се, защото се гордея с вас, мъже, гордея се от това колко много сте постигнали за толкова малко време. Гордея се, защото сте се посветили на изпълнението на една трудна мисия, която зная, че ще изпълните, както е наредено. И се гордея, защото вие сте в отлична форма.